Марко Ангелов
Марко Димитров Ангелов, български поет и революционер, е роден на 15.10.1921 г. в село Горски Сеновец, Горнооряховско. Семейството е от 10 деца. Баща му, дългогодишен учител, основател на читалището в селото и един от учредителите на кооперацията там, умира, когато Марко е едва 11-годишен. Работи отрано на полето за насъщния хляб. Организира младежка бригада за взаимопомощ по време на вършитба, сформира театрална трупа към кредитната кооперация и др. Завършва мъжката гимназия в Търново, където започва да пише стихове. Властта не му разрешава да учи дипломация в СССР. Сътрудничи на в. „Лъчеструй”. Записва се в специалността „държавно стопанство” в Стопанския факултет на Софийския университет и става активен член на БОНСС - участва в почти всички по-големи студентски акции. Арестуван на 06.06.1942 г., жестоко инквизиран и после интерниран в концлагера „Еникьой” (Кръсто поле), където се запознава с Тодор Павлов, Васил Воденичарски и др, пише стихове, учи френски език и стенография, организира лагерен кооперативен „стол” за борба с глада и пълното изтощение. Освободен от лагера през 1944 г. За съжаление, не успява да изнесе стиховете, написани там. Завръща се в родното си село, където пребивава около половин година - поддържа връзка с партизаните от близкия отряд. На 05.05.1944 г. става партизанин под името „Камен”. Въпреки трудните условия, продължава да пише стихове. Загива край Теодосиево в неравен бой с жандармерията на 28.06.1944 г. едва на 22 години. Според друга версия се самоубива, за да не попадне в ръцете на врага. Установено е, че в партизанския отряд е написал 40 стихотворения, които са унищожени от неговите убийци. От творчеството му оцеляват около 30 стихотворения.
Публикации:
Поезия:
