Георги Савчев Василев, български писател, е роден на 10.10. 1883 г. в гр. Белоградчик. Основно образование получава в родния си град. Поради липса на средства е принуден да се самообразова. Препитава се изключително с литературен труд. Изявява се като поет, хуморист, сатирик, романист, драматург, литературен и театрален критик. Сътрудничи на списания „Ново време”, „Червен смях”, на в. „Работнически вестник”, „Барабан”, „Българан”, „Развигор”, „Людокос”, „Артист”, „Народ” и др. с художествени и публицистични материали. Издава и собствен вестник „Бран” (1931-1934 г.) - за политика, култура и стопански живот. За антифашистката си брошура „Черните камионетки”, в която разобличава цанковистките зверства от 1925 г., е подведен по ЗЗД. Книги: „Към звездни висини” (стихове, 1908), „Годежният пръстен. Роман из общоевропейската война” (1919), „Викът на сърцето” (1921), „Към звездни висини. Избрани лирически песни. 1908-1920″ (1921), „Лириката на Цанко Церковски. Критически етюд” (1921), „На сянка в пустинята. Драма в 3 действия” (1928), „Гробът на едно сърце. Лирическа повест” (1930), „Дамата от хайлайфа” (комедия, 1930), „В гръцки плен” (роман, 1931), „Когато самодивите залюбят…” (пиеса в 4 действия, 1923), „Новата борба. Исторически роман из македонския живот” (1932), „Дякон Левски” (исторически роман, 1933, 1943), „Поет на античните форми. Критически етюд” (1934), „Христо Ботев” (исторически роман, 1935, 1941, 1943, 2012), „Дъщерята на воденичаря” (пиеса в 3 действия, 1936), „Баташкото клане” (исторически роман, 1937), „Жертва на модата” (комедия, 1937), „Бялото агънце” (1938), „Розена” (роман, 1940), „След жътва” (1940), „Грехът на жената” (роман, 1941), „Златни приказки” (1941), „Внуците на Бай Ганьо” (сатричен роман, 1946), „Зоологическа градина” (стихове за деца, 1946). Оставя ценни спомени за Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, очерци за Петко Д. Петков и Йосиф Хербс, критически етюди, посветени на Цанко Церковски (1921) и Стилиян Чилингиров (1938). Псевдоними: Г. Савел, Савел, Савченко, Жорж Савел, Жорж Боне, Несретник, Ирин-Пирин, Буревестник, О. Иванов и др. Спомага за идейно-творческата ориентация на Гео Милев. Умира на 04.11.1949 г. в София.

Публикации:

Поезия:

ТАНЦЪТ НА СМЪРТТА/ брой 72 април 2015

НАРОДЪТ/ брой 88 октомври 2016

ЩАСТИЕТО/ брой 99 октомври 2017

ВЕЧЕРНА БАЛАДА/ брой 176 март 2025

ЗАТИШИЕ/ брой 177 април 2025

Проза:

ВОЙНА/ брой 79 декември 2015

МИНИАТЮРИ/ брой 89 ноември 2016

Публицистика:

НАШИТЕ СПИСАНИЯ/ брой 80 януари 2016