ПРОРОК

Добчо Попов

ПРОРОК

Вик невнятен се отрони,
вик сред нощен ведър час.
Кой самотник сълзи рони,
кой пропява с тъжен глас?

Над пространните полета
блясват огнени стрели -
„Твойта химна е въззета,
твоят дух се окрили!

Танцът вихрен на демони
ще смущава твоя дух -
вик невнятен ще отрони,
вик в незнайности и глух.

И в уютний ден - бездомен
ще съзираш първи грях,-
ти си моят светъл спомен,
ти си, който те избрах!”


ОРИСАН ЧАС

Затихва ден - и черна птица
над мен крила страхотно вей:
в вълшебство мами ме царица
и химн надгробен тъжно пей.

В притома шепнат приспивално
желанья, скелети и плам…
Камбанен звън ехти печално -
разтваря двери мъртъв храм.


СРEДНОЩЕН ПЛАЧ

Денят си веч отмина във пурпурна позлата,
задъхан, приневоленъ: затихнали печали -
наблизo се развяват във траур знамената
и ветрецът вечерен ги тихичко погали…

Вселенната немее: финал на мъртва песен;
и тръпнат във уплаха оголените стволи.
Другарко моя скъпа, о меланхолна есен,
духът ми тебе дири, духът ми теб се моли!

О, майко, приласкай ме, дари ми нежни думи -
далнее пролет китна, далнее сетна песен
и тръпнат във уплаха оголените стволи…

Далнеят там далече отминатите друми.
Другарко моя скъпа, о меланхолна есен,
духът ми тебе дири, духът ми теб се моли!


Чародейник ням чертае златопупур-кръгозори
И, пробудена, душата вдъхновена химна пей.
Аз съм пролет, аз ефир съм, - в мен Незнайникът говори,
Владам цялата Вселенна, целий мир във мен живeй.

И във хладните чертози аз подпалям розов пламък,
Вдигам тъмната завеса на живота - буря - плам,
Вековечни кули зидам от хрустал, рубин и камък,
Лея сълзи в самотата, - моля се във моя храм.

На томлене повсенощно пия нямата забрава,
Не ожидам танца вихрен - вакханалии и пир;
Аз съм зовът на Предвека, мен Всемирът призовава,
Владам цялата вселена, любя светлия ефир.


БАЛАДИ

               На Илия Иванов-Черен

1. ТИ

Края скръбен ти дочака
С радост тиха и със смях,
Ти далеч си днес от мрака,
Ти приживе го оплака -
Ти се моли и за тях!…
И посе ни във душите
Тайни за живота нов:
Да обичаме вразите -
Ти - детето на зарите,
Нежност, злъчка и любов.
Ти почиваш в гроб незнаен,
Във земята на врази
И в среднощен час потаен
Нейде вик отправяш таен,
Лееш хиляди сълзи…

2. ТОМЛЕНИЕ

В повсенощната отрада
Трепнат бледи светила -
Вечно дух немирен страда,
Маха пурпурни крила.

В танца вихрен на звездите
Вее шеметен захлас:
- Вий, чадата на тъгите,
Пейте химни с ведър глас!

Тамо - в тъмни кръгозори -
Пред чертога на демон,
Суетата му говори,
Влада сетният закон!

И във царската порфира,
И със огнения меч
Зовът нежен на Всемира
Ще се чуе отдалеч:

„За възкръсналите тайни
На предвечните зари
Ще просветнат те сияйни -
Мир - Предвекът ще цари.”

И пробуден - аз умирам,
Лея хиляди сълзи…
Аз крилата си простирам
Над бездомните врази:

Аз живея, ази гиня,
Дух - Немирникът ридай, -
Аз съм знойната пустиня,
Аз съм ледний Хималай..!


ГРАДЪТ

Рано - ощ преди да съмне -
Чувам някой да мълви:
„Твоите пътища са стръмни,
Тъмен демон с теб върви!”

И във призрачна заблуда
Тръпне слабата ми плът:
Час на тъмната прокуда,
Час на стръмния ми път.

Духът тихо ми говори,
Духът - бледата мъгла -
Във далечни кръгозори
Блясват пурпурни крила.

Рано - ощ преди да съмне -
Чувам някой да мълви:
„Твойте пътища са стръмни,
Тъмен демон с теб върви!…”