Когато човек тръгва към големите истини, той винаги изхожда от личните си неща, от преживяното, от перипетиите в живота, които го научават постепенно да открива същността и мястото си сред човешката общност. Така се случва и в книгата на Елена. За да стигне тя до своите прозрения: че “не веднъж сърцата ни са слепи за най-безценните щастливи мигове”, които са само на един миг растояние от нас - в подкрепата на най-близките хора; че пред “Диригента на Вселената” - нашият Господ, човек се явява с душата си на дете, без тежките товари на земното ни всекидневие - и Достойно ест, когато тази душа е чиста и светла; че със зимното тежко палто отхвърляме и товара на застоя и тъмнината, за да светне отново слънцето, дошло си на крилете на щъркелите; че в кълбото от добро и зло все пак трябва да намериш своя отговор на: “Какво щеше да бъде без “вредните чувства” Изкуството”; че “понякога една беда пристига,/ за да ни заслони от по-голяма,/ защото някой някъде е сплел/ ръцете си от светлина в молитва/ за прошка”; че е риск да бъдеш хубава жена, защото може и да не избегнеш - като пеперудата - топлийката в сърцето; че трябва да опознаеш себе си, изпълнявайки обета “Служи - или страдай!”; че същността на поета е многолика, но само истинският наистина сваля ризата от гърба си, за да я даде на ближния; че е момиче още Душата на поетесата, преживяла възходи и падения, в които преоткрива любимия човек и своите дългове: “И затова, додето е във тяло,/ на свещи ще си готви нов чеиз/ с неръкотворни момини сълзи - / за срещата с отлитналия АНГЕЛ”…

Татяна Любенова

Елена Вълкова. „Дневник за пред Господ”. Книгоиздателство „Северно ехо”, 2014 г.