ЕДНА ЖЕНА ТЕ ЧАКА

Пантелей Матеев

Цял ден една жена те чака вкъщи.
Един живот те шиба с ярост вън.
И всяка вечер към дома се връщаш,
потиснал болката си и гнева.

Премисляш: Ето, тя ще те посрещне
с усмивка и с добре-дошъл;
в ръцете си една ръка гореща
разнежен ще притискаш от душа…

Прекрачил прага, спираш се и дириш -
къде са блесналите й очи?
Във теб една самотница се взира
и сгушена във тъмното мълчи.

Така започва всяка нова вечер,
в която двама души се тешат
с една - за стотен път изречена
и пак примамлива лъжа.

И късно, след окаяната ласка,
когато тя въздъхваща заспи -
виновно смъкваш жалката си маска
и търсиш мисъл да те укрепи.

И гневно с някого в нощта говориш,
за туй, че в безизходност си вграден,
и как една любов с глада се бори
и гасне с всеки несполучен ден.

А тежко дъхат тъмните етажи
и охка някой като че насън.
Ти искаш ядна дума да изкажеш,
а само милваш топлата коса.

Че утре пак ще чака тя във къщи,
докле ти тежко ще се бориш вън.
При нея вечер пак ще се завръщаш,
потиснал болката си и гнева…

1938 г.