ВЕЛИКДЕН
ВЕЛИКДЕН
на баба
Стояхме във тясната кухня.
Мълчахме.
Гледахме през прозореца
как в бяло цъфти
трънливият клон
на кривата джанка отсреща.
От небето падаха
сиви стъклени перли -
като сълзи.
Ситен, ситен, ситен Великденски дъжд.
ТАТКО
Сънувах те кратко, но ясно.
Сънят се разбяга.
Гоних го яростно през гори, равнини,
стигнах чак до морето.
Видях го с очи на момче
шестнайсетгодишно,
сам-само на брега,
пред едно всепоглъщащо синьо.
Първото твое море.
Моето беше различно -
бях само на три.
Ръката ти леко държеше ръката ми.
Срещу нас се разкри
нещо мърдащо, сребърно-синьо,
тържествено, кръгло,
като второ небе, но… отдолу.
Ти пресели се “горе”.
Вече доста години
като тайно фенерче
ми смигва Луната.
Все такъв ли си -
млад, щастлив, ироничен?
Аз съм тук, засега.
На брега. На Земята.
СПОМЕНЪТ
Споменът за теб
нахлува като слънце
в стаята -
в една от многото,
на многото ми спомени.
Когато аз самата
стана спомен,
не искам да се скитам -
дух бездомен.
На нечия спомен
в стаята ще вляза
и ще изгрея
като обич - цялата…
***
Прости ми, Боже,
ти нас ли сътвори
или пък
ние тебе те измислихме -
да обясняваме беди, тъга, злини
от раждането ни до Изхода?
ЮНИ
На Буси
Денят е голям,
бира дебне отвсякъде…
Паркът - пълен е с хора.
В девет децата не спят.
Отчайва се Сънчо.
Не му се прибира
на него самия
и полита със песен в небето,
също с бира в ръка.
Светъл юни.
Без всякакъв повод
във въздуха плува
неразумен възторг.
ТОЗИ КРАТЪК ЗАБЪРЗАН ЖИВОТ
Нямам време
и свещ да запаля…
Душата ви мила
в мене трепти
като пламъче
топло и чисто.
Нямах време
през цялото време
да повтарям
по-често на глас
думи,
от които
най-имахте нужда.
Вие също -
винаги бързахте.
Не знаехте,
че и аз,
без вашите думи,
ставам по-чужда.
Вашето време отмина,
но знам, че ме чувате:
дано
любимите хора,
дето идват след нас
да не страдат
от липса на време.
ЮЛИ
Запуши си ушите, очи затвори.
Пиков час -
с минути държи светофарът.
По-спокойно…
От градския грохот
в миг изключи.
Запуши и носа.
Спри да дишаш!
Представи си
ухание -
юлско поле,
в часовете след изгрев.
ТЯ И ТОЙ
Рано сутрин
гълъбите долитат.
Не им слагай храна.
Кой ще чисти балкона?
От години
им даваш целия хляб,
а се бият за всяка троха.
Алчно всичко омитат,
отлитат…
Стана тъй, че не идват
гълъби на този балкон.
Чистя само по навик.
Проумях, че ми липсват.
Слагам хляб на перваза -
хляба за моя обяд.
Късно е! Няма да дойдат,
но чакам -
ти така ги обичаше.
АВГУСТ. БЕЗ ОКТАВИАН
Светлий Августе!
Привет от трептящата жега!
Виждам -
пиедесталът ти празен стои.
Защо се изнесе
тичешком към морето?
Уж на поход, но всъщност
да се поосвежиш…
Преплува го цялото.
После - разправят,
си се разхлаждал
във водите на Нил.
Август - горещо е.
Страшно горещо!
Август.
Без Октавиан.
ЯСНОТА
Към теб изпитвам
противоречиви чувства:
всякакви видове любов.
РОЗОВИЯТ ОКТОМВРИ
Октомври е кошница
с розови ябълки,
забравена на тревата.
Днес много работих -
до премаляване
качвах се, слизах, катерих се.
Обрах дърветата
с най-многото ябълки,
както обира се банка.
Тичах към гарата,
награбила кошници,
влакът обаче не чака.
Стоях на перона,
в безсилие гледах как бяга
към залеза розов.
Огладнях, от глад озверях -
и посегнах
към едничкото мое богатство.
НОЕМВРИ С КОТКА
Оставям бележка
на масата:
хващам в гората.
Хладно и сиво е.
Скитам се доста.
Събирам
гигантски букет:
клони с листа, без листа,
а накрая - и борови,
и шушулки от рожкови -
просто късмет…
Ноемврийски букет.
Редя го повторно -
красив и бодлив -
в най-голямата ваза,
а котката Шварци
сяда изящно
и остава до него на пост.
АЗ
Щастлива и спокойна съм -
полуизгнила ябълка,
изпаднала последна от дървото.
До лятото със сигурност
на пръст ще стана,
а после - всичко друго,
всичко друго!
СВЪРШЕКЪТ НА СВЕТА
12.12.20012
Камилски керван зад Полярния кръг.
Ескимоски шейни прекосяват Сахара.
Екватор, с обърната ос: Изток - Запад.
Кажи ми, оракуле, това ли ме чака?
Капацитетът мълчи рутинирано,
академично боли го глава.
Боли я главата и нея, Земята.
Прекалиха го двамата,
сега - махмурлук.
Пиха водка, текила, черна материя,
озонови дупки, коняк някой друг.
Дни след 12-ти. Коледа стягам -
забравих прогнози, всичко и всички.
От вчера продават и черна материя -
празнична.
И всякакви дупки.
Купувам елхичка.
***
По-чист
от белите криле на ангел
един човек с очите свои
се видя.
Повярва си.
Аз вдигам бяло знаме:
предавам
собственото си съзнание
на тази искрена
и свята простота.
