ДИХАНИЯТА НА ПОЛЕТА
Да „пропадаш” до смърт в поетичното слово не е само призвание, не е поза на отегчен артист, то е личностно прераждане, което малцина творци умеят. В предишните си рецензии за Спаска Гацева наблегнах на нейното стилово преобразяване, а именно: много малко български поети съумяват да бъдат различни спрямо себе си чрез всяка следваща книга. Спаска Гацева ни изненадва, „стресира” ни в чаровния смисъл на тази дума през последните две години с поредица от необичайни книги: „Ей, Смърто дърто!” (2013), „В огледало и без” (2013), „Сбогуване с Арл” (2014).
Сега към тях се прибавя и новата, дванадесета поред стихосбирка „Свободно падане” (2015), написана само за четири месеца. Нейният вулканичен дух като че ли тук е приземен; носталгичното и интровертното изговаряне на видимото доминира в тоналността на творбите.
Тази крехка физически авторка съумява да наелектризира публиката при появяването си на рецитали и поетични фестивали; неведнъж съм била свидетелка как изявите й нямат нищо общо със съзерцателните поетични летаргии, в които изпадат слушателите на доста от организираните в наше време премиери. Нейната поезия се чете, понятна е, близка е на съвременника - с драматичното оголване на чисто човешките желания, стремежи, разочарования и болки. Преди ни учудваше автоироничният й поглед, в който доминираше един оригинален хлапашки сленг и артистична каламбурност, дори един мъжки характер с изразителна експлозивност на изказа. Докато в „Свободно падане” първично-детското самонаблюдение е изведено и наслоено постепенно чрез философска градация:
Тъкмо сега съм истинска.
Къща от пясък си правя.
Ще си запаля огнището.
Танцуваш ли върху жарава?…
Или в друга творба директно извежда своя вътрешен ориентир за света като афористично послание, което спокойно може да бъде причислено към световната философска мисъл:
ИСТИНАТА
спирам да се оплаквам
имам нужда
от неприятели
премествам сърцето си вдясно
вляво стреля тъгата ми
……………………………..
Игровият момент е вид закодиране, даже маска върху нехудожествения усет за битието, който трябва да бъде преодолян в творбата от интерпретатора, за да бъде той не просто съзерцател на една времево детерминирана действителност, а да проникне в скритата история на собствения си образ, да мотивира по интересен начин вниманието на читателя, отговаряйки защо именно неговият словесен рисунък е важен. За другите, за обществото, за света…
Интересна е конструкцията на книгата: изведените четиристишия като лайтмотиви на условно обозначените пет дяла наистина ни подсказват, че авторката и издателите са обмислили добре акцентите, за да не бъде стихосбирката просто едно струпване на нови творби.
Първото такова четиристишие ние е познато от предишната книга на Спаска „Сбогуване с Арл”:
Животът - свободно падане.
Но накрая, накрая:
благодаря ти, че даде ми
да се опозная…
Тези стихове се ситуират не толкова като мост от предходното към новото, те маркират метареалистичното разбиране на поетесата спрямо основния екзистенциален въпрос, който е не само база на философията като наука, но кръв и плазма на изкуството, бидейки втори план на битието.
Много е важно да се каже, че Спаска не се изолира в интимна тематика, а проектира собственото си съмнение - сякаш едно дихание пред огледалото - върху общосоциални, нажежени екзистенциални дилеми днес: алиенацията в обществото ни („Пиесата”), драмата на възрастния самотник, забравен от всички („А вече само риф съм”, „Сестри на пръстта”, „Старостта ли?”), тревожи се за липсата на перспектива пред българина, за екологичното равновесие… Ето един показателен цитат от нейното стихотворение „Тревожност”, където призивът е за съхраняване на човешката автентичност, за постигане на ново измерение на понятието „свобода”, защото народът ни продължава да бъде в политически и социален затвор:
И въздухът решетки вече има.
Земята се превръща във стоглава
ламя, заключила народа си зад клетките.
По коридора дълъг на затвора й
размахват палки надзиратели.
А вън - из улици без улици -
търкалят се съдби обезглавени.
И колко това ще продължи, Човечество,
не знаят даже боговете ти.
В поезията на Спаска Гацева си взаимодействат хармонично чистият лиризъм, гротескното зрение, триизмерната метафоричност, ироничното осмисляне и още много разнолики елементи, характерни за поезията на ХХІ век. Тя умее да влиза в кожата на всякакъв лирически герой и макар животът да е кратък, той е пределно достатъчен - „колкото в пазва да сложа / два-три мига от залеза / и да бодна с карфица / луна на челото си”. Поетесата не се страхува да напуска оковите на класическия стих и да експериментира в неопостмодернистичен дух - вер либр, съчетан с поток на съзнанието и диалогичност в духа на своите колеги-поети - Джакомо Леопарди, Екатерина Йосифова, Ирена Панкева и др.
Бих могла да завърша тази рецензия с поне десет изключителни философски прозрения, които оцветяват духа на книгата „Свободно падане”, но все пак мисля, че лайтмотивът в творчеството на Спаска Гацева завинаги остава любовта:
ДЕМЕНТЕН СИНДРОМ
Най-сетне запомних:
любовта е
смърт
по непредпазливост.
Този стих ми припомни думите на Цветан Тодоров, че големият талант успява да осъществи „интерпретация на този свят, включваща дори най-лудите Несходства чрез форми, разпознаваеми за всички” (1). Намирам нещо оскаруайлдовско в парадоксалната фигура на нашата поетеса: бунтарка като Маргарита Петкова, драматично оголваща същността си като Валентина Радинска, мъдра като Блага Димитрова и Станка Пенчева.
Естестическото въздействие на „Свободно падане” е осъществено не само на словесно ниво, но и чрез сполучливото, иновативно виждане на Десислава Първанова, художествен оформител на книгата. Поздравления за издателите от „Хайни”, за спонсорите на талантливата Спаска Гацева, която за себе си признава: „Всичко пак ще изстрадам! Всичко. Само не да се изгубя!”
Дошло е време поетесата, продължаваща добрата плевенска традиция (в лицето на Георги Константинов и Калин Донков), да събере обемното си творчество в поне два тома „Избрани произведения”, за да достигне нейният глас до повече читатели.
—————————–
1. Цветан Тодоров. „Гоя. В сянката на просвещението”. Изд. „Изток-Запад”, С. 2012 г.
Спаска Гацева. „Свободно падане”, изд. „Хайни”, 2015 г.