СПЕЦИФИКАТА НА ПРОФЕСИЯТА
„Най хубавите години от нашия живот…”
Маккинли Кантор
Трудоустроиха го заради диабетна невропатия и глаукома. В удостоверението на ТЕЛК пишеше, че все още може да работи като счетоводител.
Той получи първото обезщетение след половин година и спря да приема поръчки. Наслаждаваше се на платен отпуск, без да се притеснява за срокове при подаването на документи, за съставяне на отчети, проверки и периодични обяснения.
Два месеца по-късно го издириха и му предложиха да се заеме с приключването на предприятие, чиято счетоводителка бе изчезнала неочаквано. Периодът бе претоварен и не всеки би се нагърбил да подрежда документи в насипно състояние.
- Няма да те уплаша с работа, нали? - запита колегата, който донесе вестта.
Той се подаде на изкушението и обеща да за почне от следващия ден. Фактът, че още може да бъде полезен, повиши настроението му.
Вечерта семейството се събра около масата и дългогодишния счетоводител обяви, че продължават да го търсят. Жените шетаха, без да промълвят дума, но синът запита:
- Татко, имаш финансови затруднения ли?…
- Не… Но е добре да работя… - отговори неопределено бащата.
- Само за това ли се заемащ със задачата?
- Трябва да поддържам форма,…да се срещам с хора… - той като че се колебаеше. - За пара работи, без пара не стой, както казват…
- Ти няма да се срещаш с приятели. Ще общувате заради сделки и документи…
- Вярно е…Но това е спецификата на професията…
Те мълчаха минута - две и синът запита:
- Можеш ли да посочиш най-приятните моменти в кариерата ти на счетоводител?
Отново настъпи мълчание, нарушавано от тихото подреждане на чиниите.
- Помогнах на приятел, когото обявяваха в несъстоятелност… Намерих грешка в изчисленията на финансовата комисия и адвоката му подаде възражение на по-висока инстанция… Рових бумагите цяла нощ, събота срещу неделя, а на другия ден трябваше да си тръгвам и не успяхме дори да се напием… Помагал съм и на други приятели…
- Спомням си тези случаи. Но докато учех,ти често се оплакваше от
деяния, правени зад гърба ти и разказваше, как им противодействаш. Не съм забравил и папките, над които клюмаше у дома след вечеря…
- Специфика на професията… - повтори бащата. - - Решавал съм успешно разни служебни задачи, но затова никой не разбра…
- А дали разбраха че увреди здравето си?…
- Едва ли… Случи се, когато източваха завода, където бях главен счетоводител…
- Пиеше лексотан, защото не спеше нощем, но не ти помагаше….
- Икономическата полиция установи, че не съм свързан с никого и ме освободи от дознанието…
- Бай Петко също се разболя…
- Бай Петко получи инсулт от преумора и се отърва със схванати ръка и крак… Това е най-големият професионалист, когото познавам, но го затрупаха с документи на една бензиностанция, а той не умееше да работи с компютър…
- Лекарите те предупреждаваха за диабета…
- Не реагирах навреме, защото постъпих на ново място, а се подготвях и за изпитите за експерт - счетоводител…
- Но ти не работи като одитор…
- Попречи ми диабетът, а трябваше да преустройвам и графиците си. След това последва глаукомата и… дипломата ми остана за украшение…
- Когато напусна гилдията, ти говореше за още нещо.
- Някои приятели, хора с практика, не можеха да наберат доход, по-голям от петдесет хиляди лева, за да се регистрират по ДДС… Конкуренцията не е малка…
- Веднъж се похвали, че те бяха наградили с половин заплата заради решена задача по програмиране…
- Това е друга история… Шефът на контролния съвет натякваше на директора, че трябва да оптимизира работата. Той употребяваше този израз, без да разбира смисъла му. Аз съставих математически модел на приходите и изчислих при какви условия се постига максимум. Директорът остана доволен, защото можеше да обясни дейността ни посредством математиката…
- И какво се случи след това?
- Иванчо от администрацията докладва на някого от управителния съвет, че началникът пилее пари на своя глава и лобито, в чийто очи той бъркаше, го прогони.
- Какво не толкоз не харесваха на директора?
- Две години по-рано теглихме кредит и купихме офис на фирмата. Не знам защо, но някой от ръководството си втълпи, че сме похарчили част от неприкосновения резерв на предприятието, ползването на който ставаше само с разрешение.
- Вярно ли беше?
- Не бе взета нито стотинка! Освен това аз подредих отчета така, че разходите да не влияят чувствително върху финансовия резултат. Проверката потвърди правилността на действията ми и шефът като че започна да ми доверява малко повече…
- А преди това?
- Преди това… се чувствах като шкаф с папки, когото отварят, само ако е необходима спешна справка…
- Ти говореше за продължителни ревизии, когато напусна фирмата…
- Някой написа анонимно в сайта на предприятието, че директорът е освободен заради финансови злоупотреби… Опровергах това твърдение и заявих на всеослушание, че е клевета. Посочих, че извършителят няма доблестта да се ангажира с подписа си…
- Колко време те ревизираха?
- Повече от половин година… Преживях пет - шест проверки от специализирани фирми и лицензирани одитори. Всички бяха единодушни, че няма финансови злоупотреби.
- Тогава защо те освободиха от работа?
- Защото казах на глас древна китайска мъдрост, май на Конфуций: „Не можеш да намериш черна котка в тъмна стая нощно време, още повече ако котката въобще я няма в стаята!”…
- Прекалил си!…
- Заявиха, че се самозабравям и ми посочиха вратата… Няколко седмици по-късно ме срещна приятел и се учуди, че изглеждам по-добре - свеж и бодър. Обясних му, че нямам капризни началници на главата…
- Но ти си имал и добри ръководители, твои приятели?
- С тях беше по-леко… Въобще тази професия е по своему интимна… Първият срещнат не може току-така да надниква във финансите на фирмата… Но и счетоводителят също прави избор…
- Домъчня ли ти за всичко това?
- Какво да сторя?… Всеки влак има пътници…
- Остани вкъщи с внучето и му разказвай приказки. Снаха ти тръгва след месец на работа… А детето те слуша с интерес…
- Радвам се…
- Вчера чух приказката, която помня от детството, но сега тя ми се видя още по-хубава… Взимаш поправителен изпит за времето, когато бях малък…
Младият мъж отвори бутилка бира и наля чашите.
- Наздраве!.. За твоя здравословен избор! - протегна ръка той.
