ДА СИ СПОМНИМ ЗА НАЧАЛОТО НА РАЗРУШИТЕЛНИТЕ БОМБАРДИРОВКИ НА СОФИЯ И БЪЛГАРИЯ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА АВИАЦИЯ

Павлина Павлова

Началото е 6 април 1941 г.. На Чърчил се приписва фразата: “София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи!” (виж план Моргентау). През февруари 1944 г., след тримесечни жестоки бомбардировки на столицата ни, президентът Рузвелт телеграфирал на Чърчил с предложение бомбардировките да спрат. Отговорът на Чърчил бил повече от циничен: „След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.”

След края на войната станало известно, че Васил Коларов чрез Георги Димитров е потърсил съдействие от Сталин за спиране на бомбардировките. И след категорично настояване на последния пред Рузвелт, след “черния Великден” на София през 1944 г. американският президент заповядва, въпреки Чърчил, рязко намаляване на интензивността на бомбардировките. Но това не означава краят им - следват нови тежки бомбардировки на 24 май 1944 г. над София и на 12 юни и 28 юли 1944 г. над Карлово…

Ето, това ние, българите не трябва да забравяме - как по време на Втората световна война, въпреки че не участва в бойни действия, България е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко е засегната София, но също и много други селища, все без никакво военно-оперативно значение.

Атакувани са варварски и безогледно граждански обекти, а всички знаем, че когато това се прави върху хуманитарни, духовни и културни обекти, е фактическо военно престъпление. Как другояче, освен като тероризъм, може да се нарекат и разпръскваните от “летящите им крепости” осакатяващи микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки, с цел да бъдат поразявани най-вече деца. От тях в българският език остава изразът: “Играчка-плачка”.

С фугасни и запалителни бомби са взривени и изгорени хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център на Столицата, заличени са не просто отделни сгради или квартали, а цели улици и площади като ул. “Търговска”, ул.”Знеполе”, ул.”Дрин”, ул. “Арда”, ул. “Марица”, ул. “15 ноември”, ул. “Трапезица”, пл. “Св. Спас” (пл. “Трапезица”), пл. (пасаж) “Св. Никола” и пр. Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да се постигне силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата жени, деца и старци излязат от тях след края на бомбардировките.

Отделно, за децата, англо-американската авиация пуска и хиляди специално изработени микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки, изобретени да ги убиват и осакатяват. Според обобщени данни от Разузнавателното отделение към Щаба на войската за периода от 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. с 45 268 бомби са бомбардирани 187 населени места в старите земи на Царството и в българска Македония, Западните покрайнини и Беломорска Тракия. Убити, безследно изчезнали и починали, вследствие на бомбардировките, са 4208 души, а тежко са ранени 4744. От тях 88% са мирни граждани - жени, деца и стари хора. Много от ранените хора по-късно умират вследствие на раните си или остават сакати инвалиди до края на дните си.

Непоправими са психическите травми на оцелелите, на близките на убитите и осакатените, на безвъзвратно загубилите домовете и резултата от десетилетия творчески труд. Само в София загиват изгорени, разкъсани и живи погребани от взривовете над 2000 души и са разрушени между 12 586 и 12 657 сгради. Сринати от англо-американските удари са: 24 болници, 19 (а по други данни 40) училища, 14 черкви, 42 фурни, 8 кинотеатъра, 10 002 жилищни коопераци и къщи, 1684 частни магазини и складове, 396 работилници, 117 предприятия, 288 обществени учреждения, тежко са увредени или опожарени огромен брой други.

Безвъзвратна е загубата на българското национално и общочовешко културно наследство - унищожени са обществени и лични библиотеки, творби и архиви на писатели, историци, художници, композитори. Изгарят безценни произведения изкуството, архитектурата и паметници на историята на българите. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Нанесените материални щети са за над 24 милиарда тогавашни щатски долара.

Освен София, са бомбардирани десетки българските градове, села, дори махали.

Ето, това е лицето на англо-американските бомбардировки. И след тези факти каква наглост е пред американското посолство в София през 2010 г., на българска територия, да бъде открит паметник на загиналите им летци, на онези, които са пускали бомбите над мирното българско население, над градовете ни, в които няма военни обекти.

Паметник на агресорите!

И още по-жалко и срамно е, че в церемонията са участвали Националната гвардейска част на България и Гвардейският духов оркестър на Българската армия, а сред официалните гости на тържеството е била и Меглена Кунева.
Вече не знам в какъв свят живеем. Че не е Демокрация, не е, че не е Преход към Демокрация - това на всички е ясно. Остава да си избираме между див капитализъм, колониализъм или някакво друго наименование.

Ето малка част от унищожените сгради в столицата, вследствие на англо-американските бомбардировки по граждански обекти. Докато ги четете, си спомнете как от ИДИЛ рушаха с чукове и багери безценни исторически паметници. Разликата е, че тук това е ставало с бомби:

• Света София, раннохристиянска катедрала от IV век, дала името на града, в нея е започнал и Вторият вселенски събор, срината е източната част на главния кораб с целия северен трансепт (тежко разрушена в 1944 г.)
• Черквата ротонда Свети Георги от началото на IV век, най-старата сграда в София (поразена в 1944 г.)
• църквата Свети Спас от ХІ век, лобно място но обесения от турците съратникът Левски Киро Геошев (напълно разрушена на 30 март 1944 г.)
• средновековния храм Свети Николай построен в 1260 г. оцелял през 5 вековното турското робство (разрушен на 30 март 1944 г.),
• църквата Свето Преображение Господне на тогава бедняшкия квартал “Лозенец” (напълно унищожена на 10.01.1944 г.),
• Синодалната палата - по време на тази бомбардировка в сейфа й изгаря и оргинала на фермана за създаването на Българската екзархия (1944 г.)
• Сиропиталището Цар Борис I, модерен голям триетажен дом за сираци на бул. “Христо Ботев” (напълно изличено от лицето на земята в 1944 г.)
• Болничинте крила на Александровска болница (днес Медицинска академия), тогава най-голямата в България, са ударени с пряко попадение, напълно разрушено е северното крило с тежки поражения в останалата част (10 януари 1944 г.)
• Катедралата „Свети Александър Невски” е сериозно повредена от шрапнелите и ударилите я взривни вълни, най-много пострадва северозападната й част, разрушени са всички мозаични икони от надвратните тимпани, повредена е живописта в северозападната галерия, витражи, стенописи от сводовите проходи, разкъсани са покривките на сводове и куполи. (1944г.)
• Софийският университет “Свети Климент Охридски” е сериозно ударен и увреден (1944 г.)
• Духовната академия и Църковния исторически и археологически музей на пл. “Св. Неделя” (тежко ударена на 30.03.1944 г., унищожен напълно целия последен етаж в едно с купола на храма вграден в нея).
• Художествена академия - увредена, особено северното крило, заедно с напълно разрушената Художествена палата, в която са Народния музей и изложбените зали за съвременно изкуство (10.01.1944 г.).
• Софийската духовна семинария в кв. Лозенец (пострадват семинарските сгради в 1944г.).
• Католическо училище “Санта Мария” на францисканците в София на ул.”Марин Дринов” 30, сградата му е разрушена,ценни книги и архив е унищожен, дадени са и човешки жертви. (1944г.).
• Руският лицей на В. П. Кузмина на ул. 6 септември на пресечката й с “Иван Вазов” (напълно унищожен 1944г).
• Немското училище за деца до Немската евангелска църква на княз Батенберг.
• Италианската гимназия на ул. “Раковски” до пл. “Славейков”. (напълно унищожена 1944 г.).
• Държавно стопанско и тъкаческо училище „Царица Йоанна” във Враца (напълно разрушено на 24 януари 1944г., след това учебните занятия се провеждат в съседните села. )
• Механо-техническото училище на ул. Нишка заедно с настанената в него Първа девическа търговска гимназия (пострадало в 1944 г.).
• Фелдшерското училище на ул. Ангел Кънчев с лице и на бул. Витошка е унищожено (1944 г.).
• Трета мъжка гимназия в Ючбунар на ул. Пиротска (тежко удярана в 1944 , напълно разрушено е източното му крило, дадени са и човешки жертви).
• V Софийска прогимназия „Антим I” на улица „Оборище” в тогавашния Типографски квартал (училището е тежко разрушено в януари 1944 г.).
• VII Софийска Народна Мъжка Прогимназия “Христо Г. Данов” (тежко разрушена на 20.12.1943 г.).
• Софийско основно училище “Св.Св. Кирил и Методий” на бул. В.Левски” и ул. “Гурко”, мястото където днес е БСФС (сринато до основи в.1944 г.)
• Българската Академия на Науките (тежко ударена на 10.01.1944 г.).
• Народният Археологически музей в съхранената благодарение българските следосвобожденски правителства старинната мюсюлманска сграда от 1451 г. (тежко разрушен на 10.01.1944 г.).
• Националният Природо-научен музей, пострен от 1927до 1936 г като единствената сграда тогава строена специално за музей (сградата е разрушена заедно с колекциите в 1944г.).
• Националният етнографски музей (тогава наричан Народен музей) на пл. “Александър Невски” в унищожената до основи Художествена палата, погиват всички, десетилетия събирани от най-видни учени фондове с експонати, изследвания и документация (напълно унищожен на 10.01.1944 г.)
• Общинският музей за история, археология, етнография и култура, наскоро открит в собствена сграда на пл. “Бански” № 2 (напълно разрушен 1944 г.).
• Народният театър (тежко засегнат, напълно е разрушен южния ризалит на сградата в 1944).
• Зала България - Софийската филхармония, точно на празника на българската култура е разрушена залата, органа и двата рояла. (24 май 1944г.).
• Оперетен театър Одеон, най-известната софийска театрална, концертна, лекционна и кинозала, бил е на ул. Цар Симеон (напълно разрушен на 10.01.1944 г.).
• Кинотеатър Пачев - на бул. Дондуков и ул. Търговска напълно разрушен при бомбардировките (1944 г.).
• Кинотеатър Арда - на ул. Арда, пряка на ул.Търговска, унищожен е не само той, но цялата улица не съществува след бомбардирането (1944 г.).
• Народната библиотека, и Архивът на Българското Възраждане, намирали се са на ул. Раковски 131 (напълно унищожени в март 1944 г.).
• Градската библиотека на пл. Бански (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги).
• Новопостроената Библиотека на Столичната Митрополия, унищожена заедно с всички книги и стари документи в нея (на 10.01.1944 г.).
• Издателският комплекс на Държавната печатница заедно с намиращото се в него Държавно средно графическо училище за книгопечатане и графически изкуства (напълно унищожен на 10.01. и 30.03.1944 г.), построен отново в 80-те години в идентичен вид на същото място, но като Национален музей за чуждестранно изкуство.
• Най-големите книжарница и столично издателство - Тодор Ф. Чипев, за първи път публикували романа „Под игото” на Иван Вазов (напълно унищожени в 1944 г.).
• Домът на изкуството и печата (дом на художниците) на ул. Раковски югоизточния ъгъл с Граф Игнатиев монументална сграда със зали за художествени изложби, за театър, концерти, сказки, кабинети за работа, клуб (разрушен напълно 1944 г.).
• Художествената палата (наречена Художествена и занаятчийска изложбена хала), фактически национален музей за съвременно българско изкуство, на пл. “Св. Александър Невски”, новопостроена в 1937 г. голяма модерна зала от първата българка архитект - Виктория Ангелова-Винарова, унищожена в едно с експозицията и фондовете й включително цялото творчество на водещия български скулптор Александър Берхатлиев, създал лъва на паметника Шипка и ред безценни творби на много други автори (напълно разрушена на 10.01.1944 г.).
• Градското “казино”, което не е комарджийница както е възможно такова име да заблуди несведущите, а свободна зала за масови обществени, културни и политически форуми и срещи (днес в остатъците му е Градската художествена галерия в градската градина).
• Къщата музей на народния поет Иван Вазов (напълно унищожена и опожарена на 10.10.1944 г.).
• Пантеона на загиналите за обединението на България софиянци и други българи от Желязната дивизия - 1 пехотен полк и 6 пехотен полк, (напълно унищожени са в 1944 г. 2 от 3-те паметни стени с имената на падналите).
• Паметникът на Незнайния войн, (тежко увреден в 1944г., днешният е построен на празното място през 1981г.) .
• Руски паметник е бомбардиран, бомбата пада точно в основата на паметника, взривът изкопава двуметрова яма, горната част на обелиска се откъсва и премества от долната, която пък силно се накланя, но паметникът оцелява и скоро е поправен.
• Народното събрание, с пряко попадение е разрушена западната му част (на 4 януари 1944 г.).
• Министерството на Народната просвета, бул. “Царица Йоанна” 19 дн. бул. Витоша (напълно разрушено на 10.01.1944 г.).
• Столичната градска община, до градската градина (тежко разрушена на 10.01.1944 г.),
• Руската църква Свети Николай (тежко ударена на 10 януари 1944 г.).
• Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.).
• Евангелската църква на княз Батенберг на ул. “Врабча” и бул. Дондуков (напълно унищожена, днес на мястото е Националната опера).
• Протестантската черква на Първа евангелска църква на ул. “Солунска” (напълно разрушена на 10 януари 1944 г.).
• Голямата Софийска синагога (ударена няколко пъти, тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценна колекция от средновековни равинистични трудове).
• Зоологическата градина пострадва много, тогава тя е в центъра на града между булевардите Адолф Хитлер (сега отново Евлоги Георгиев), Цар Фердинанд (днес Васил Левски) и ул. Ген. Гурко, някои от животните умират или са ранени в клетките им, а немалко от останалите разбягали се обезумели трябва да бъдат застреляни.
• Дори Бирената фабрика на братя Прошек е бомбардирана и тежко разрушена…

Единственото, за което се моля, е да не преживеем описания по-горе ужас на една война, защото Земята е достатъчно голяма и има място за всички да живеем в разбирателство или поне - в търпимост.