СЕЛСКИ НАПЕВИ

Никола Костов (Червен Лиляк)

СЕЛСКИ НАПЕВИ

Леле душо, леле Яно,
що ме мене мориш,
на сърце ми дор е рано,
що не отговориш?

Три години по теб вена,
зер ти не дотегна?
Мен сърце ми още стене,
като те погледна.

Заран вечер на герано
се по тебе скитам,
где да иде, пиле Яно -
за теб че да питам…

Покрай вазе га замина,
с очи щом те зърна,
вярвай, душо, ще загина,
ако се не върна: -

тънка снага да обвия,
сладост с теб да вкусна; -
сите мъки да открия,
па тогаз те пусна…

—————————–

в. „Шантеклер”, бр. 3, 1910 г.


ЕЛА!…

Ела при мен, мила Цвето,
не ме с погледи кори,
ела и ми виж сърцето
как за тебе то гори…

Ела, или ти забрави
верни думи, любовта…
Я кажи защо направи
да обикна аз скръбта?

Зарад твойта тънка снага,
ето, виж ме, побелях;
все за тебе, душо блага,
ази в борчове влетях…

Твойте очи мили, сини,
още следят ме навред…
Твойте гърди, рай градина,
правят ази да съм клет…

Ела, мила, не оставай
да догаря туй сърце,
дор си млада баре давай
да целувам туй лице…

Че и твойта младост, Цвето,
надалеч ще отлети;
а тогава теб сърцето
няма вече да тупти…

—————————–

в. „Шантеклер”, бр. 7, 1910 г.