Анатол Зеков

превод: Найден Вълчев

Към Лагойск или към Ракав
тръгваме за гъби,
            че
току гледай го - нечакан
дъжд ни пътя пресече.
Слънце утринно слепи ни
и ручи на шир и длъж
над поля и над долини
светлина.
           Какъв ти дъжд!
Той дори да ни завари
пак ще вземем своя пай -
не сме вчерашни гъбари,
но все пак ти ден ни дай.
А низ горските предели
и по равните плата
шапки шарени прострели
гъби,
гъби
    на ята.
Хайде! - вика като бесен
Йосиф,
      тръгвайте след мен,
че е баш гъбарска есен
и денят е чуден ден.