Румен Воденичаров

Може би някои от читателите ни си спомнят как един български политик, който  на въпроса за етническия си произход отговаряше като Владимир Жириновски: „Майка ми е българка, а баща ми - философ“, убеждаваше нашите сънародници, че участието на България в коалицията за втората Иракска война се налага, за да си върнем дълга от близо 3 млрд долара.

След това се оказа, че поводът за агресията срещу суверенната  страна и оръжията за масово поразяване  са били опашата лъжа, благодарение на която Ирак бе въвлечен в хаос и загинаха над милион цивилни граждани, от които 500 000 деца - повече отколкото децата в Хирошима. България загуби безвъзвратно това, което обещаваше бившият министър на външните работи Соломон Паси, а той дори не се изчерви. Яростният русофоб продължава да пее дитирамби за евроатлантическите ценности в хора, сатанизиращ сега на мястото на диктатора Садам Хюсеин руския президент Владимир Путин. В същото време той се оглежда да яхне нов политически субект, с помощта на който да бъде изстрелян за втори път във върховете на властта от „вашингтонския обком”. Такива като него са нужни на Пентагона, който „преосмисля  настоящите планове за разполагане на военни бази, които в Европа ще  включват по-малобройни и по-подвижни сухопътни части, гъвкави ВВС и ВМС, модерни съоръжения за военни учения  и сили за специални операции, разположени така, че да достигат по-бързо до Близкия изток и други горещи точки“. (Dept. of Defense Base Structure Report (2008). Да ви подсказвам ли, че другите горещи точки са бившите републики на СССР и да ви припомням ли, на кой принадлежи фразата: „Ако в България ще има бази на НАТО, то поне да бъдат ядрени (!?)”.

Соломон Паси не е ендемичен случай. Такива пакостници се срещат навсякъде, те са нещо като „козя брада”, както пишеше Йордан Радичков. Разровиш ли се, ще я намериш. Някои европейски страни си имат по един Паси, други като Украйна - цяло съзвездие. Резултатът от тяхната дейност е колонизиране на съответната страна и разграбване на нейните ресурси.

Във Франция, например, има един писател, философ и публицист, който влиза без да чука в кабинетите на френските президенти Никола Саркози и Франсоа Оланд, сугестира ги успешно и с позицията им оформя общественото мнение по важни въпроси. Ако човек слуша речите му или чете статиите на ВНL (с тази абревиатура Бернар Анри Леви е известен в Париж) може да остане с впечатление, че умникът е на страната на тези, които се борят за свобода и независимост.

Истината изглежда малко по-друга. BHL чува вътрешен глас и получава просветление  подобно на Буда още през 1971 г., когато отива в Пакистан да се прави на арбитър в конфликта с Индия за Кашмир. По-късно, когато се разпада Югославия, се среща с ислямския фундаменталист Алия Изетбегович в Босна. Прави интервю с ген. Ахмед Шейх Масуд, поддържайки интервенцията на САЩ в Афганистан след падането на кулите-близнаци в 2001 г. Яростно защитава тезата агресията на НАТО в Югославия (1999) да бъде съпроводена с бомбардировки на инфраструктурата и танковете на Милошевич (вкл. и с ракети с обеднен уран). Резултатът е известен: улучени са само 13 танка, но са убити 2500 цивилни граждани. Балканите са заразени с радиация завинаги. Очевидно престъпление срещу човечеството, за което не трябва да има давност.

Нека прескочим неговия принос за войните в Грузия и Ирак.

Върхът на своя талант на лобист BHL достига през март  2011 г., когато с риск за живота си посещава заедно с фотографа си - бодигард въстаниците от Националния преходен съвет в Бенгази, прави филм и става нещо като говорител на всички западни СМИ, призоваващ  ЕС да започне военна операция срещу Муамар Кадафи. “Ние ще донесем на Либия гражданско общество и демокрация” повдига духа на  бандитите той точно когато бунтът им е на ръба на провала. „Аз ви обещавам три неща: Зона, забранена за полети, бомбардировки на летищата в Сабха и Сирт и дискредитиране на Кадафи в европейските СМИ”. Суетният авантюрист убеждава френския президент Саркози да се срещне с един от главатарите на бунтовниците  Абдул Джамил и да предприеме преди американците военна операция срещу „кървавия диктатор”. След две седмици френски самолети започват обстрела на либийските танкове.

След убийството на Кадафи Либия потъва в междуособици и реки от кръв. Демокрацията се отлага за неопределено време. Но BHL най-цинично заявява:  „Всъщност нямам дори сянка на съмнение, че съм бил прав“. И друго: “Взех участие в политическата авантюра в Либия като евреин и не бих го направил, ако не бях евреин”. Ето къде било зарито кучето. Месеци преди войната Никола Саркози беше сключил изгодни за Франция дългосрочни сделки с либийския диктатор. Сега режимът на Кадафи не съществува, значи кредитите няма да се връщат. Няма човек, няма проблем.

Част от френските интелектуалци се отнасят презрително към Бернар Анри Леви. Някои  го наричат „Жалък надут задник“, но по-вярното определение за него е: “Пътуващ търговец, който продава на публиката международните  политически авантюри на елита на глобализма“. Борец с диктатурите навсякъде, където му посочи еврейското задкулисие и в частност Джордж Сорос. BHL е последната брънка от веригата на западното европейство. За него не съществува друга реалност освен тази, която му се удава да натрапи на аудиторията и която да оправдава проливането на кръв. Това е цинизъм, доведен до мистична дълбочина. Неговата поява винаги е  предвестник на ужасни събития. Той зове за масови убийства.

Либия вече е минало. Вместо BHL в Бенгази убиха американския посланик. Философът отърва кожата и от 2013 г. остана само „персона нон грата”. Но луд умора няма. Консерваторът Сарко беше заменен със „социалиста” Оланд -  друг приятел на Бернар Анри Леви. Малко неочаквано за мнозина Франсоа Оланд непрекъснато настояваше за военна интервенция срещу режима на Башар Асад в Сирия. Кой беше неговият съветник и дали милиардите от тръбата, която трябваше  да мине от Персийския залив към Средиземно море не изместиха мантрите за демокрация. Путин провали пъкления план на Оланд и компания, но докато триумфираше на олимпиадата в Сочи си навлече нова по-голяма беда - превратът в Киев. Нашият познат BHL започна нова авантюра - за пълно откъсване на Украйна от Русия и военен сблъсък между двете славянски страни с цел провал на Евразийския съюз.

За целта на 9 февруари 2014 г. Бернар Анри Леви, който много добре знае, че Сорос от 1990 г. е вложил за украинските националисти във фонд „Възраждане” 100 млн долара, тегли една сърцераздирателна реч на Майдана в Киев. Той обещаваше същото, което обеща и на либийците, но вече без да споменава Либия: „Ние ще ви донесем гражданско общество и демокрация. Днес ние всички сме украинци. Майдана се бори за европейски ценности, за които самата Европа е престанала да се бори…” - ревеше с пълно гърло суетният философ. След това с милиардера Сорос решават, че 100 млн са малко и на 26 януари 2015 г. написват статия „Спасете новата Украйна!”, в която убеждават европейците, че „Загубата на Украйна ще бъде съкрушителен удар за ЕС. Тя ще засили алтернативата: свят на диктата на силата вместо върховенство на правото. Нужна е бърза финансова инжекция от 15 млрд долара.” Идеята е стратегическа и се нарича мрежова война. Ако се помогне на Украйна, руският народ ще застави Владимир Путин да върви по украинския път.

Да говориш на бандеровците в Киев за демокрация е все едно да убеждаваш човекоядци да станат вегетерианци. Това, което Сорос и BHL не смеят да артикулират, го казват без притеснение други ястреби. Т. н. Пол Крейг Робъртс, икономически съветник на президента Рейгън, заявява: „Украйна може да спаси своята икономика само, ако продаде земята си на Запада“. За тези, които не знаят ще трябва да припомня, че Украйна притежава 1/3 от световния чернозем, върху който транснационални компании като „Монсанто” могат да произвеждат без ограничения огромни количества ГМО култури, които да продават на гъсто населените страни в Африка и Азия. Като се добавят залежите от шистов газ около Донецк и Харков става ясно, че инвестицията в полза на колониалния  режим в Киев може бързо да бъде възвърната.

НАТО затяга обръча около Руската Федерация. Гражданите на САЩ и ЕС са напълно дезинформирани. На една статия в полза на сътрудничеството с Русия в Германия отговарят 7 статии, в които за главен виновник за кризата се обявява руският президент Владимир Путин. И докато Путин и „нормандската четворка” се мъчат да спрат геноцида на рускоезичното население в Донбас, НАТО с всички сили подтиква Киев към нова кръвопролитие. Ястребите и неоконсерваторите в САЩ сякаш получиха допинг. Стигна се дотам, че смахнати глави като ген. Боб Скейлз призовават пред TV “Fox News”: „Да се убиват руснаците в Украйна!“, за което сега Русия ще го съди. НАТО разполага нови бази в Прибалтика и Източна Европа с 3000 бойци в тях, от които 1000 може би ще останат, без да плащат хотел във военното градче на полигона Ново село. Камарата на представителите в американския конгрес одобри резолюция, приканваща президентът Обама да започне доставката на летално въоръжение за Украйна т.е. бронебойни ракети (може би отново с глави от обеднен уран) за поразяване на танковете на Опълчението в Новорусия.

Бернар Анри Леви също не стои със скръстени ръце. Той съжалява много, че „още в първия ден, когато въоръжени мъже започнаха да навлизат в Крим, Европа трябваше да се намеси и да спре агресията“. И предлага ексцентрично решение на приятеля си Оланд, за да го покрие с траен позор: “Говорих с президента, в деня, в който на руските моряци беше забранено да се качат на борда на вертолетоносача „Мистрал” и му предложих да ги продадем (и двата) на Украйна - това би било красив символичен жест” - казва френският Соломон Паси.

По този повод хора като френският историк Пиер-Видал Никс (1930-2006), който приживе обвиняваше BHL, че „презира своите читатели и се държи с тях като „безграмотен шут” казват: “Вчера бяхме всички либийци, сега всички сме украинци. А толкова ли е сложно да бъдем просто французи?”

Мисля, че само след две години Бернар-Анри Леви и други като него ще се убедят, че французи-патриоти има достатъчно. Много вероятно е лидерът на Националния фронт да спечели следващите президентски избори във Франция, а на BHL да му се наложи  да лобира за операции на НАТО срещу национални държави или от Квебек, или от Израел.