ЛАФОРИЗМИ

Борис Казански

Из „Сатиричен миш-маш” (1992)

Докато си пазеше хляба, му отмъкнаха кокала.

Постигна целта си и го взеха за мишена.

Във всяка пустиня миражите са повече от оазисите.

В компанията на ниски хора трябва да си все приведен.

Откакто не е спечелил нито един конкурс, стана постоянен член на всяко жури.

На изкуствени цветя пчела не каца.

Когато показа истинския си лик, никой не го позна.

За да не се лиши от нищо, готов е на всичко.

За релсите не е от значение какви влакове ще минат по тях.

Лъжата е като водата, все намира пролука, за да мине.

Двуличникът не се нуждае от маска.

Намаляха магаретата, но се увеличиха самарите.

Много държеше на името си, пишеше само анонимно.

И той остави следа след себе си - чернеше, когото срещне.

Подляха му вода и той си поля цветята.

Човек, който за нищо не го бива, на всичко е способен.

Гледаш ли началника в очите, можеш и да не обръщаш внимание на работата си.

За да се биеш в гърдите, трябва някой да те потупва по рамото.

Висока е стойността на ниските поклони.

За да отвориш всяка врата, трябва преди това да затвориш устата си.

За да си самостоятелен, трябва да грешиш без чужда помощ.

Как да го ударя през пръстите като ми ръкопляска.

Заговориха за единство и се скараха.

Как да отговаряме за всичко, като никой не отговаря за нищо.

Как няма да хвалят труда на пчелите като им прибират меда.