AПОТЕОЗ ЗА ДЕНЯ И НОЩТА

Адонис

превод: Мая Ценова

AПОТЕОЗ ЗА ДЕНЯ И НОЩТА

Денят затваря портата на своята градина,
нозете си измива и аба облича,
да посрещне своята приятелка - нощта.

Пристъпва тихо здрачът.
По раменете му - петна от кръв,
в ръцете - роза, клюмнала почти.

Зора настъпва шумно.
Ръцете й разтварят книгата на времето,
а слънцето разлиства страниците.

На вечерния праг
денят огледалата си разбива,
та дано успее да заспи.

Дните
са послания, написани от времето за хората,
ала без думи.

Всеки ден
слънцето си ражда чедо и го назовава Утро,
ала то живее кратко.

Миговете са вълни от времето
и всяко тяло бряг е.
Времето е вятър,
повял откъм Смъртта.

Нощта е закопчала на Земята ризата,
денят пък я разголва.

В зори
цветята на терасата разтъркват клепки,
а слънцето в прозореца
разпуска плитки.

Денят е зрящ с ръцете си,
нощта - със цялото си тяло.
Да проговореше денят,
той би нощта предсказал.

Ръката на нощта е ласкава
във плитките на мъката.

Зимата е самота,
а лятото е скитане,
а пролетта е мостът между тях
и само есента прониква
във всичките годишни времена.

Времето е планината, обитавана от деня и от нощта.
Денят изкачва се, нощта се спуска.

Денят не знае сън,
освен във скута на нощта.

Луната будна е
на миндерлъка на нощта.

Съдено е на тъгата ми
да бъде нощ в нощта.

Езеро е миналото
за плувец самотен - споменът.

Светлината дреха е,
изтъкавана понякога и от нощта.

Здрачът е единственото ложе, връз което
денят нощта прегръща.

Светлината се осъществява само докато е будна;
мракът пък - единствено когато спи.

Сънищата на нощта
са нишки, от които дреха за деня тъчем.


СЛУЧАЙ С ИЗВОР

Заточеник е този извор и водата му
е заточение за жадния, а ручеят -
в словата и в нещата
ще заличи ли, ще изневери ли изворът
на онова, което пише тази водна арфа?


ПЕСЕН ЗА СМИСЪЛА

Нито е врме за саморазкриване,
нито е краят на времето.
Това е реката на раната,
бликнала от гръдта на Адама -
смисълът й потъва в земята,
а нейният видим образ е слънцето.


АПОТЕОЗ ЗА НЕЯ

… Тяло -
най-красивата обител за въображението.
Сладостта
е възкресение за тялото.
… Нейната сълза
е ручей, в който къпе се страстта.
Погледът ми се изгубва в гънките на тялото й,
най-безкрайният сред океаните -
тялото на влюбена жена.
Щом ме види, пламва нейното лице -
аз съм огънят му вътрешен.
На влюбения мъж сърцето е на устните,
а на влюбена жена сърцето е под пъпа.
Не, не е способен той да види в розата
нищо друго - само тяло на жена.

Защо не ме оставя паметта ти?
Не чу дори самият вятър,
когато казах ти: Обичам те.
В неговото тяло се надига,
в нейното - заспива.
Права линия
е в любовта кръгът.
Мъжът е за жената книга,
ала не може тя да я чете, освен със цялото си тяло.
А най-красива дреха за жената
е ароматът.
В нощта на тялото не ще навлезеш,
освен ако се предадеш на слънцето на лудостта.
Настоящето - през погледа на тялото -
е формата на времето.
Слово, ти бъди по-скромно:
само тяло може да напише тялото.
Ароматът на жена твори
за любовта постеля с детеродие.
Мечтай, мечтай! -
изрича розата повяхнала.

Видях жената,
дето е видяла лястовицата,
която прави пролетта -
и беше ти.