Кито Лоренц

Кито Лоренц (Kito Lorenc), лужишки и немски поет, прозаик, драматург, е роден на 04.03.1938 г. в Шлайфе. По националност е лужишки сърбин. Внук на лужишкия сръбски писател Якуб Лоренц-Залески (1874-1939). Завършва гимназия в Котбус (1956) и славистика и педагогика в Лайпциг (1961). В периода 1961-1973 г. е сътрудник в научно-изследователския Институт за лужишкото национално малцинство в Бауцен (Будишин), после е драматург в Държавния ансамбъл за лужишко народно творчество, а от 1979 г. е писател на свободна практика. Печата от 1959 г. Има много публикации на немски и лужишки езици, сборници със стихове, преводи и др. Пише на лужишки и немски. Съчинения: „Нови времена - нови сватби” (1961), „Струга. Картини от нашия край” (1967), „Ключове и пътища” (1971), „Земеустройство” (1972), „Прочистване на лъките” (1973), „Поетичен албум” (1979), „Страна на думите” (1984), „Ти до мен” (1988), „Срещу голямото плашило” (1990), „В една красиво обрисувана неделя” (2000), „Незначителността на Берлин” (2002), „Листа като езици” (2002), „Неподходящи цветове” (2004), „Спомен за една нощ на открито” (2009), „Одежда. Поезия и други творби от дванадесет години” (2010) и др. Автор и на книги за деца, на драми. Популяризатор на лужишкото културно наследство (антология на лужишката поезия „Светлина, правда, свобода”, 1963; „Лужишка христоматия”, 1981 и др.). Превежда славянски поети на немски. Носител на престижни литературни награди. Живее във Вуишке край Хохкирх, Саксония.


Публикации:


Поезия:

ДВОЙНИ МИСЛИ ЗА Х. У./ превод: Симеон Владимиров/ брой 71 март 2015