Екатерина Дамянова

В родословието на немалко фамилии в Брацигово има герои от миналото, отдали всичко свое - дори живота си, в борбата за освобождението на народа ни.
За доста от тях се знае малко, поради оскъдни исторически сведения или липса на желание от поколенията им да се ровят в корените на рода си.

Такъв човек е Георги Христов Шаров - един от създателите и началник на Брациговската черешова артилерия.

Той е роден през 1838 г. в Батак. Баща му Христо Шаров - брациговец, е женен за батачанка, но три години след раждането на сина си умира от неизвестна болест. Като поотраства, Георги учи дюлгерство при брациговски майстори.

През 1858 г. се оженва за Стоянка Бъчварова, дъщеря на брациговски розовар. От брака им се раждат шест деца - трима синове и три дъщери.

Георги Шаров - среден на ръст, широкоплещест, мургав и с мустаци, е сравнително добре образован за времето си. Знае говоримо румънски, сръбски и руски. Пътува няколкократно в Румъния и Сърбия, посещава и Русия. Много трудолюбив, справедлив и честен баща.

Като дюлгерин е един от добрите майстори и участва в построяването на много къщи в Брацигово. Заедно с някои от първите поборници и другари на В. Петлешков взема участие в тайните сбирки по устрояването на въстаническата армия.

Скоро след създаването на революционния комитет в Брацигово, по поръка на Петлешков отива в Румъния, където учи във Военно-артилерийска школа. След завръщането си предлага да се изработят топове и се създаде артилерия за въстанието. Предложението му е прието единодушно. Като вещ артилерист, той дава ценни съвети при изработването на черешовите топчета.

На 27 април 1876 г. в местността Гробето под негова команда, в присъствието на ръководителите на Брациговския въстанически пункт става тържественото изпробване на дванайсетте черешови топа.

След разгрома Г. Шаров не се предава - няколко месеца се укрива в Брацигово, но заболява от остра пневмония и в началото на 1878 г. умира - на 40-годишна възраст. Умира, без да види Освобождението на родината си.

Той оставя 3-ма синове, 3 дъщери, 19 внуци, 27 правнуци и 28 праправнуци. Между тях има трима професори с международна известност, изтъкнати учени, високообразовани и квалифицирани специалисти, служители и работници.