Антон Николов Попов, български поет, журналист, революционер, е роден на 25.10. 1915 г. в Гега (махала на село Игуменец), Петричка околия. Прадядо му е бил близък на прочутия Ильо войвода, след избухването на Кресненското въстание е убит от турците. Дядо му - Константин Попстоянов е борец против експлоатацията и издевателствата на турците, заради което те го убиват от засада. От засада е убит и вуйчото на баща му Митре Стоянов. Никола Попов, бащата на Антон, е учител и активен член на БРСДП (т.с.), кмет на селото, обесен край Гега от върховистите на Иван Михайлов. Завършва начално образование в родното си село, а прогимназия в Петрич, където учи и гимназия. Завършва Педагогическо училище в Неврокоп (дн. Гоце Делчев) през 1933 г., където рисува и пише първите си разкази. Член на БКП (1934). Начален учител в Гега и Скрът (1934-1937). Като учител създава пансион за бедните ученици от съседните колиби, в който намират подслон повече от 100 деца. През 1936 г. организира заедно с А. Вангелов построяването на каптаж и водопровод за село Самуилово. Прави постъпки за издаването на вестник в Петрич, но властта не му разрешава. Следва журналистика в Свободния университет (1937), служи в Столична градска община (1937) и Столична градска библиотека (1938). Приятел на поета Никола Вапцаров. Един от създателите на Македонския литературен кръжок, създаден през есента на 1938 г. През 1941 г. отива в Беломорието, където работи за създаването на военна партийна организация. След завръщането си в София, сътрудничи на ЦК на БРП (к) - 1941 г., по линия на военната й организация - като един от близките сътрудници на Антон Иванов и полковник Цвятко Радойнов. Заловен от полицията след предателство на 25.04.1942 г. Преди това има възможност да се включи в партизански отряд или да напусне София, но отказва. Осъден на смърт в процеса срещу ЦК на партията на 23.07.1942 г. и разстрелян същия ден на 26 г. в Гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София, след като се венчава за Росица Манолова и оставя известното си предсмъртно писмо. С него са разстреляни Антон Иванов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Петър Богданов и Георги Минчев. Сътрудничи със статии, очерци, интервюта, пътеписи, репортажи и стихове на в. „Кооперативна защита”, „Воля” (Пловдив), „Заря”, „Дъга”, „Литературен критик”, „Вестник на жената”, „Литературни новини” (Варна), на сп. „Читалище”, „Другарче”, „Венец” и др. Псевдоним: Струмски. Запазени са няколко стихотворения, поемата „Слушай, фронт!”( „Български воин”,1964, кн. 8-9), десетина очерка, репортажи, един пътепис, няколко разказа и статии. Посмъртно са издадени „Избрани произведения. Подбор и предговор от М. Сматракалев” (1960).

Публикации:

Поезия:

ТИ, ДНЕС, РОДИНО, ОТ ИСТОРИЯТА СИ ЗАБРАВЕНА…/ брой 71 март 2015