Петър Драгоев
Петър Драгоев Драгоев, български преводач и писател, е роден на 12.11.1904 г. в село Катунище, Сливенско, но го напуска едва на една година, израства в Сливен. Завършва търговска гимназия в София. Учи две години агрономство в Перуджа, Италия, но не успява да се дипломира поради недостиг на средства. Завършва дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет в София. От 1923 г. печата преводи от френски, руски и главно от италиански език. Сътрудничи на в. „Литературен глас”, „Заря”, предимно с рецензии и отзиви. След 09.09.1944 г. е редактор от френски, руски, италиански език в кинематографията, сътрудничи на в. „Литературен фронт” и различни списания. Член и съучредител на СПБ. Превежда книги на множество италиански писатели. Книги: „Николо Макиавели. Живот, личност, творчество” (1932), „Делото на един голям италиански критик (Ренато Сера)” (1938), „Смях и мъдрост. Мисли, парадокси и приумици от цял свят” (1943), „Дяволската цигулка” (романизирана биография на Николо Паганини, 1946), „Моите разговори с Екатерина Каравелова” (1996, 1997) и др. Носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий” I степен (1976) и награда на Съюза на преводачите в България (1977). Съпруг на художничката Емилия Николова. Умира през 1990 г. в София.
Публикации:
Проза:
МИСЛИ И ПАРАДОКСИ/ брой 71 март 2015
Публицистика:
НЕПОБЕДИМИТЕ/ брой 90 декември 2016
ТОЛСТОЙ - ЖИВАТА СЪВЕСТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО/ брой 174 януари 2025
ДЖОВАНИ ПАПИНИ/ брой 175 февруари 2025
Преводи:
