НЕ МИ Е ЖАЛ…
НЕ МИ Е ЖАЛ…
Не ми е жал, че ще умра тъй млад,
Не ми е жал за този гиздав свят: -
живота ми тук беше тъмен, клет,
навсякъде аз срещам само хлад.
И що е свят, кат не можах да сетя; -
живот ил смърт за мен е се едно -
аз чашата със яд изпих до дно.
Спокойно вече от тука ще прелетя.
Не съм бил аз талант, ни исполин,
народу си не бях полезен син.
Любов що е и радост не узнах,
а мъчих се, гладувах и страдах;
затуй в света не ме привлича нищо.
Но жал ми е за майка, за баща,
че не можах аз, както обещах,
да подновя там милото огнище…
Оставям ги със просешка торба,
с по шестдесет години на гърба,
безпомощни сред светското тържище.
НА НОВА ГОДИНА
Ти за мен що носиш,
о, година нова!
Пак ли тъги, мъки
и болест готова?
Пак ли несполуки,
горчила, страдания,
идеи разбити и
разочарования?…
Стига вече, стига
сърце ми раздира,
не прави надежда
в мене да умира…
Радост бар едничка
мене отдели ми
и два дни честити
поне остави ми!…
Но напразно моля
новата година;
тя по-грозна иде
от таз, що замина…
Веч за мене няма
ден честит и светъл,
животът подяден,
кат цвят е отцветъл.
Кат смъртник из гроба
по света се скитам
и напусто нея
за щастие питам.
ЮНАК
Не е юнак, не е поборник
тоз, що работи за добро,
когато всички го поддържат,
кога му дават и сребро:
Юнак е тоя, що въстава
за правда сам срещу цял свят,
кога гладува и го считат
всичките хора за проклет.
Не е юнак, не е поборник,
който отива на война,
кога против врага се дига
на битка цялата страна;
Юнак е тоя, що въстава,
отива сам на явна смърт,
сред неприятелския лагер
умира мъжки, хладен, твърд.
Не е юнак, тоз, който има
телесна сила, що е як,
а тоз, що знае да умира,
щом се представи силен враг…
***
Що се трудиш, що се мъчиш,
що залиташ се напред?
Що се късаш, що се грижиш
всичко ти да туриш в ред?…
Ето, явно теб ти казват,
че със честност и със труд,
нищо няма тук да свършиш,
а ще станеш само „луд”.
И ще станеш ти омразен,
ненавидим и презрян,
и от всички ще си гонен,
не ще видиш ти бял ден.
Ти ми казваш: „Нека бъде
на народа ни добре,
та последний даже прояк
нека мене да презре.”
То добре, но ще ли може
туй добро да се вести;
ще ли може барем малко
тоз народ да се свести?!…
О, блажени са и свети,
тез, що вярват, че в тоз свят,
ако не сега, то утре
ще тече млеко и мед…
1884
ЧУЖДЕНЕЦ
„Аз на българската нация
да послужа бих желал:
дайте ми рекомендация,
че съм краен либерал.
Ако там са консерватори
на министерския пост,
нека знаят - за реакция
в мен ще найдат сгоден лост.
Служба вземам сега всякаква,
гдето те мен назначат,
но заплата тъй - разбираш ли? -
по-висока да дадат.
Ще почитам и народа ви,
ще ви хваля всеки час;
с почит, страх и уважение
ще да гледам аз на вас.
Верен, точен, изпълнителен,
пръв чиновник на света
и привърженец решителен
на закона и реда,
ще да бъда във държавата
на народа тоз драг;
ще въздигна нему славата,
ще го браня от зъл враг”…
Тъй ни казват тез приятели,
дор парички наберат,
крадци стават и предатели,
нас докато оберат.
Дигнат нос, след туй заминат си,
не поглеждат на насам,
и ругаят, и присмиват се,
без да имат съвест, срам…
