Константин Петкович

Константин Димитриевич Петкович, (К. П. Дмитриев-Петкович), български учен, просветител, изследовател на Балканите и Близкия Изток, публицист, дипломат на руска служба, ерудит, е роден през 1824 г. в село Башино село, близо до Велес, сега в Македония. Завършва семинарията в Одеса (1846), Ришельовския лицей (1847-1852), славянска филология в Петербургския университет (1851), където е състудент с Николай Чернишевски. Първият българин дипломиран филолог. През 1852 г. заедно с Богдан Стоянов (по-късно охридско-пловдивския митрополит Натанаил Зографски) обхожда Цариград, светогорските манастири, Македония, Румъния, Сърбия, Венеция, Хърватско, Словения, Австрия, Гърция, Чехия и Полша. От 1853 г. работи в Азиатския департамент. Руски дипломат в Кишинев, Видин, консул в Дубровник (1859), генерален консул в Дамаск и Бейрут (1869-1897). Изявява се като активен радетел на българската църковна независимост, преводач от чешки и словашки, филолог, автор на научни статии и записки, , студията „Обзор Афонских древностей” (1865), фундаменталния труд „Ливан и ливанците”, книга за Черна гора, множество дипломатически отчети, описания на големи археологически находки. Автор на стихотворенията „Момина клетва” (1853) и „Български войн” (1854). Сътрудничи на в. „Цариградски вестник” и др. Оставя в ръкопис „Сватбени обичаи на македонските българи” (1850, на руски език). Умира през ноември 1898 година в Одеса.


Публикации:


Поезия:

БЪЛГАРСКИ ВОЙН/ брой 71 март 2015