КАРМЕН

Адриана Будевска

КАРМЕН

Очите ми искрят, горят,
пронизват и вковават!
Пазете се, ще изгорят,
когото те харесат.

Ако не бях сега Кармен,
светица щях да бъда,
че любовта гори във мен! -
- сърцето не умира!…

И да не мисли някой, че ще спре
с насилие, измама,
кръвта ми да кипи, да ври,
когато радост няма?

Аз страшна съм, че мижишком
погледвам във лицето,
омайвам го и в миг - тогаз
открадвам му сърцето.

Събарям гнилото, руша.
Душата си залагам
да цъфне, грейне любовта
за радост, че умирам.

За страстна ласка - пламък съм.
Да знай, ще го изпия
тоз, който с мене си играй -
с любов ще го убия.


СТАРОСТ

Отмина радостта. - Сега в разлъка
от всичко прежно съм. О, где е младостта?
Тя лесно справя се с всяка мъка,
а аз - притисната съм от скръбта.

И ще ли си припомнят мойта песен,
коя се лееше в нощта,
прекъсната в мразовита есен,
в годините на старостта?

Незабелязано сами се събират
несбъднатите ни мечти
и по челото ни се пишат
нещастните или щастливи дни.

Догаря, тлее огъня в сърцето -
остава въглен почернял,
че хвърлях, давах силите си страстно
на своя повик избуял.

Загасва огъня на суетата
де всеки беше ме ласкал.
Стопи се блясъка на красотата -
не забелязах как е избледнял.

Похвали вече не се чуват,
сега как тиха е нощта!
И стъпките последни отминават.
Заринали се във праха.

Остават само спомените скъпи
да си играят в светлина,
към тях не смее никой да пристъпи,
че грозна дебне старостта.


ТЪГА

Когато вечер е спокойно
и всичко около ни спи,
кога щастливия потъва
в блаженство, в нега се топи -

тогава се душата ми зарива
в мечти за друг живот, далеко от света,
чудесен мир сърцето ми открива,
мир на вълшебство, красота.

Кога душата я обхващат
неизразими мъки, без да ща,
когато сълзите се ронят
с болезнена тъга нощя. -

Тогава се надеждата разгаря
и се притиска до гръдта,
за миг сърцето ми обгаря
и виждам светлини в нощта.

Прегърнати летим в простора,
навеки слети със света,
в небесни висини обхваща взора
безсмъртието на духа.

Но идва час на тъпо помрачение,
над всичко пада горестна тъма,
не виждам ни надежда, нито упование.
Отчаяна тогаз зова смъртта.