НИЩО НЕ ЗНАЕ ЗА СМЪРТТА СМЪРТОНОСНАТА САБЯ…

Кирил Ковалджи

превод: Георги Ангелов

* * *
нищо не знае за смъртта смъртоносната сабя
нищо не знае смъртоносният снаряд
нищо не знае земетресението
пожарите, микробите, цунамитата и случайната
тухла
всички те, нищо за живота и смъртта
незнаещи,
ни обкръжават нас
уязвимите, безпомощните, незащитените,
в най-добрия случай все едно обречени
да умрем от собствена смърт.
(ако позволят
килъри
хитлеровци
каиновци)…


***
Защо все има повод за война?
Защото съществуват власти,
и всяка историческа страна
има отделими части.


***
В гората за гъби след всички -
все едно в Поезията
след Пушкин и Пастернак.
И все пак…


***
- Остави ме.
И я оставих.
И тя не ми прости това.


***
Какво ще ми отвърнеш,
ако нищо не кажа?


***
Аз казвах
Леночка

Ти казваше
Кирил Владимирович

Аз казвах
Ти

Ти казваше
Вие

Аз казах
ние

Ти каза
той…


***
Всеки ден по разписание
моят влак
без мен
от платформата заминава…


***
Загиваха поетите.
Сега читателите измират.


***
Банкерът има телохранител,
а поетът -
Ангел-хранител…


***
Дори ако посмъртно
има вечен живот
това вече няма да съм аз
който влиза вкъщи
целува те
пише стихотворение
гали котката
яде портокал


***
Лекарят превключва
от болен към болен
проститутката превключва
от мъж към мъж
зрителят превключва
от програма на програма
политикът превключва
от указание към указание
продавачът превключва
от купувач към купувач
а аз
нямам превключвател!


АПОКРИФ

Ева отхвърли изкушението
отказа се от ябълката
не докосна Дървото на познанието
змията посрамена отпълзя
няма какво повече да се пише
историята не започна


НА НЯКОИ КОЛЕГИ

Престанете да пишете нестихове.


В НАЙ-ДОБРИЯ СЛУЧАЙ

Да роди жената може Бог,
а мъжът - пастрок е, не Отец.

Но мъжът е образ и подобие
на Господа. По своему - творец.


***
Добре разгледай котенцето,
погали го, поиграй си с него
и се опитай да кажеш:
„Всичко това е химия… Няма Бог!”


***
Ти не обичаше майка ми,
смяташе я за глупава и дребнава старица,
пазеща ревниво своето спокойствие и навици…

Но любовта огряваше лицето й,
цялото й лице - и очи, и усмивка, и бели коси,
тя цялата пламваше, като момиченце,
когато след дълга раздяла се появявах на прага.

Тази Светлина никога вече няма да видя,
няма да видя никога и никъде,
никога и никъде…


***
- Когато се взриви планетата,
някой ще потърси черната кутия,
за да научи какво се е случило…

- Той ще я намери, ще я разреже с нож
като раковина и ще открие
в нея перла - тези стихове.

- И Земята пак ще се възроди.


СРЕД РУИНИТЕ

не руините гледам
а как пониква
между камъните тревата


***
Една само дума
ни свърза,
хиляди думи
сега ни разделят.


***
гледай часовника цял ден
без да откъсваш очи
и ще се убедиш - животът е безкраен
и непоносим


***
Ах, какви сте самобитни,
младите порнокопитни!


***
Ти в паметта ми си прекрасна.
Защо е нужно да те срещам пак?


***
Бяхме трима:
аз, тя и виното.
А може би само двама:
аз и то…


***
Имах приятел
по-възрастен с двайсет и две години

Имах приятелка
по-млада с трийсет

а в Кремъл седеше връстник

приятелят ми умря
приятелката отлитна
връстникът ми подаде оставка

така влязох
в двадесет и първи век