КИРИЛ КОВАЛДЖИ: „КУЛТУРАТА НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТУВА БЕЗ ПОДКРЕПА”

превод: Литературен свят

интервю на Веста Боровикова 

- Кирил Владимирович, знаете ли, че сега дори библиотеки в центъра на Москва изхвърлят книги?

- Това е много тъжно, но мисля - неотвратимо. Защото книгата е изтласквана от електронните носители. Особено силно съперничи на книгата Интернет. Тези, които са гледали филм по литературно произведение по телевизията, изобщо не искат да четат книгата. Те смятат, че вече всичко знаят. За да се чете книга, е необходимо въображение, работа на душата. Но всичко това няма да убие книгата, както киното не уби театъра. Просто книгата ще заема друга ниша. Свива се нивото на културата. В бъдещото поколение само най-надарените ще могат да си намерят пътя сами, останалите ще потънат в информационния поток.

- Необразованите хора по-лесно ли могат да бъдат манипулирани?

- Несъмнено. Макар че могат да се манипулират и образовани хора. Но изход има. Това са усилията на една малка прослойка културни хора. Надеждата ни е, че бъдещите учители ще са по-образовани от днешните. Както и лекарите. Защото днес „лекарят” може да си купи диплома. И отивайки при такъв, не знаеш дали ще оживееш или не.

- И какво предлагате да направи тази прослойка? Да иде сред народа?

- Да завоюва телевизията.

- Но това е невъзможно.

- Има все пак надежда, че ще имаме гражданско общество, каквото сега няма. А ако то оказва натиск на властта, то тогава може и да се завоюва пространството на телевизията. Без борба нищо не се получава. Но няма как - новите средстава за информация не трябва да бъдат оставяни на бизнесмените и политиканите.

- Вие сте един от организаторите на форума за млади писатели, който вече 12 години последователно се събира в подмосковските «Липки». Каква е целта му, освен общуването?

- Да открие таланти в Русия и зад граница, от онези, които пишат на руски, да ги поканим тук, да им дадем възможност да се срещнат с майстори и да публикуват. Фондът СЭИП (некомерческа организация «Фонд за социално-икономически и интелектуални програми». - «НИ») издава пет сборника на година на млади прозаици и един - на поети. Правим, каквото можем, тъй като на младите е трудно днес да оцелеят в литературата. Издателствата не плащат хонорари - напротив, искат пари от авторите…

- Как намирате талантливите млади литератори?

- Благодарение на конкурса, обявен на сайта на фонда Филатов. Тази година пристигнаха 600 предложения, избрахме според конкурса 180. Прочетохме всички произведения, проведохме 16 майсторски класа, обсъдихме всички произведения на участниците от всички жанрове. В резултат някой ще получи стипендия, някой ще влезе в сборник, някой ще започне свободно плаване, но вече с опита от анализа на произведенията си, със знанието на своите силни и слаби страни. Веднъж написах (на шега): «Колко талант и глупост трябва да имаш,/ мечтаейки за вечния венец,/ да се посветиш на литературата/ не в началото й, а в нейния край». Макар че, разбира се, това не е край на литературата. По-скоро е край на епохата.

- А как започнахте във Вашата епоха? Какво беше Вашето идване в литературата?

- Това беше в съветско време. Тогава подкрепата на младите литератори беше работа на държавата. На общосъюзно съвещание на младите препоръчаха за издаване първата ми книжка. Сега държавата забравя за културата. А културата не може да съществува без подкрепа, ако говорим за сериозната (некомерсиална) продукция…

- Четете ли младите?

- Чета най-вече поети, а проза - рядко. Прочетох Пелевин - «Чапаев и пустота». Виртуозно написано, но не разбрах защо я четох… Казвам го, защото сега в прозата има много циркаджии, това е по-интересно на младите, отколкото на мен, който съм видял какво ли не… Прилепин също четох. Талантлив писател. Впрочем той също започна от нашия форум.


„Новые Известия”, 31.10.2012 г.