ПАМЕТНО
Кръстина Христова, д-р по фармация
На проф. Асен Златаров
за 130 г. юбилей
С неспирния бяг на времето
отлитат юбилейните години,
но светла дирята остава -
тя връща ни в Твоето време,
да си припомним делата Ти, Професоре!
Да сееш знания,
просвета да даряваш
и с възрожденски дух -
да учиш народа ни на родолюбие…
Тъй нужен си и днес, Професоре!
С критичен взор
Съвремието да оцениш,
да уличиш с гняв всяка неправда,
да стреснеш умове,
да будиш пориви и вдъхновение…
Отново призиви да въздигаш:
да пазим Природата с любов и грижа;
тревожен зов за трезвеност
и против жертвите на пътя;
страданието да утешиш,
на бездушието - за хуманност
пример да дадеш…
За наводненията през миналото лято,
навярно, сърцето Ти би кървяло -
с болка за пострадалите, за гибелта…
и с укор към небрежността.
С обичта си към Красотата
да припомниш на обществото -
да живее по законите на сърцето…
А на любимите си студенти,
на младежта,
отново да вмениш завет:
за честен труд,
безкористно родолюбие,
да свидят родния език
и красотата на българската реч!
Професоре, дали духът Ти
пътува още из страната?
Присяда ли понякога,
за отдих на душата Ти
и в тази сграда -
въздигната отново
и приютила факултета ни?
Щастлива -
дочула студентски глъч по коридора,
усетила дъх на химия
в лабораториите
и мириса на билки?
А в модерни технологии -
дали прозря осъществена
частица от своите мечти?
Професоре - Учителю народен!
Поклон пред Твоята светла памет
и пред безсмъртието на делата Ти!
4.02.2015 г.