Иван Фратев
Иван Фратев Попов, български писател, народопсихолог и краевед, е роден на 24.09.1897 г. в град Сопот. Син на даскал Фратю Попов (1846 -1903) - прототип на даскал Фратю от „Под игото”. Наричан „сопотския Чудомир”. Остава отрано сирак (1903). Завършва прогимназия в Сопот, гимназия в София, работи като стажант, а по-късно ръководител по движение и експлоатация в БДЖ. От ученическите си години се оформя като тесен социалист. За участие в нелегална дейност е арестуван и измъчван в продължение на два месеца от полицията (1928), съден по процеса на 52-та комунисти (1929), лежи в затвора около 4 г. Освободен през 1931 г. след частична амнистия. До 1937 г. работи в строителството, дава частни уроци. От 1937 г. работи отново в БДЖ. След 09.09.1944 г. е началник на Централна гара - София и др. - до 1956 г. Приятел на Георги Димитров и Михаил Арнаудов. Приживе не публикува творбите си. Умира на 08.05.1983 г. Посмъртно е издадена книгата му „Сопот някога” (очерци и разкази, 2013): съставител и редактор на изданието е Цветанка Неделчева - тридесет и три години директор на Къща-музей „Иван Вазов”- Сопот (1978-2011).
Публикации:
Проза:
