Драгомир Асенов

Драгомир Асенов (псевдоним на Жак Нисим Меламед), български писател от еврейски произход, е роден на 15.05.1926 г. в град Фердинанд (Монтана). Баща му е писар в мировото съдилище. След неговата смърт през 1936 г. семейството се установява в София. Асенов е приет на издръжка в частно софийско сиропиталище, където остава около 6 години. Учи в Шеста мъжка гимназия в София, става член на РМС (1942), но през 1943 г. е изключен за антифашистка дейност и изселен в Русе, където ръководи нелегална ремсова група. На 09.09.1944 г. участва активно в установяването на народната власт. Завършва средното си образование и постъпва на работа на в русенския вестник „Дунавски отечествен фронт”, в който публикува много статии, рецензии, очерци, репортажи, памфлети и др. Един от основателите на в. „Дунавски културен фронт”. Завършва право в Софийския университет (1953). Редактор на в. „Работническо дело” (1953-1956), където печата разкази и статии. Редактор (1957), главен редактор (1956-1968) на сп. „Родна реч”. Заместник-главен редактор (1968-1971) на в. „Литературен фронт”. Секретар на Съюза на българските писатели (1971). Член на СБП, на БКП (1961). Автор на разкази, повести, романи, драми. Съчинения: „Когато Тито награждава” (1950), „Нашият взвод” (повест, 1956, 1962, 1973), „Съвест” (разкази, 1956), „Пътищата се разминават” (роман, 1959), „Кафявите хоризонти” (роман, 1961, 1970), „Големият каменен дом” (роман, 1963), „Рожден ден” (драма, 1965), „Плодът на ветровете” (роман, 1966), „Рози за д-р Шомов” (драма, 1967), „Разходка в събота вечер” (пиеса, 1969), „Сурово възпитание” (разкази, 1969), „Горещи нощи в Аркадия” (пиеса, 1970), „Изпити” (пиеса, 1970), „Три пиеси. Рози за д-р Шомов. Разходка в събота вечер. Изпити” (1972), „Тази кръв няма да се пролее” (1973), „Биография на един вечен ден” (1978), „Най-тежкият грях” (роман, 1980, 2001), „Огнената межда. Летопис в два романа” (1980), Избрани произведения в три тома (1983-1986), „Елегия за едно женско сърце” (1984). През 1964 г. драмата му „Рожден ден” е поставена в Народния театър „Иван Вазов”. Играят се в различни театри пиесите „Рози за д-р Шомов”, „Разходка в събота вечер”, „Горещи нощи в Аркадия”, „Професия за ангели”. Носител на Димитровска награда (1974). Умира от рак на 19.06.1981 г. в София.


Публикации:


Проза:

НАШИЯТ ВЗВОД/ брой 71 март 2015