УЧИЛИЩЕ ЗА НОВИ ЕНИЧАРИ

Драгош Калаич

Предисловие

Самият факт, че Фондът Сорос открито финансира средства за информация, изказващи се срещу своя народ, свидетелства за това, че корупцията и саботажът са проникнали във висшите ешелони на властта.

Отношението към Фонда Сорос в нашето общество е станало лакмусова хартийка, характеризираща състоянието на морала. Тези, които искат забраната на дейността на Фонда Сороса в Сърбия, като главен и единствен аргумент посочват факта, че неговият стопанин, пазарният спекулант Джордж Сорос, открито настоява за военна интервенция и бомбардировки на сръбските позиции. Да предположим, че той не би правил подобни заявления. Нима тогава нямаше да има достатъчни основания за забрана на дейността на този Фонд?

Защитниците на Фонда Сорос, в мнозинството си съществуващи за сметка на дадената им от него хранилка, демонстрират не само безсъвестност, но и отсъствие на елементарни умствени способности, потвърждавайки знаменитата теория на философа Ото Вайнингер за органическата връзка между етика и логика. Със своята защита те само подчертават разрушителната функция на този Фонд. Отношението към дейността на Сорос показва сериозен дефицит от знания, необходим за разкриването на провокациите на “новия световен ред”. Напълно ясно е, че етичните сили на човека са недостатъчни за защитата от военната, икономическата или идеологическата агресия на колониализма на атлантическите сили.

За да поддържат колониалната окупация на земите на “посткомунизма”, да грабят несметните богатства на техните народи, превърнати в евтина работна ръка и потребители на боклуците, произвеждани от Запада, самозваните господари на “новия световен ред” търсят местни колаборационисти. Фондът Сорос с неговите възпитателни и образователни цели е една от последните в историята на колониализма организации, която служи за набиране и обучение на нови еничари. Ако Джордж Сорос беше такъв, за какъвто се представя – а именно: алтруист, който иска да помогне на страните, “ощастливени” от социализма, да настигнат пропуснатите уроци на цивилизацията, той щеше да финансира най-напред образованието на специалисти в областта на точните науки, биолози, технолози, медици, тъй като техните знания имат жизнено значение за успеха на страните им. Но Сорос финансира само и единствено подготовката на кадри, употребими за политически цели, в сферата на обществените науки.

Ако Джордж Сорос беше наистина алтруист, нима не би било по-удобно и по-евтино да дава стипендии за обучение на млади таланти във водещите университети по света. Но не, Сорос задължава своите възпитаници да се обучават само в неговите учреждения. Не е нужно да бъдем особено далновидни, за да видим, че същността на неговата дейност е в колониалните намерения. Програмите за възпитание и образование на Сорос потвърждават, че са предназначени за промиване на мозъци от всичко, което е нежелателно от гледна точка на новия световен ред. Мозъкът се освобождава от всичко, което съдържа историческа памет, национална култура, духовна и етическа традиция, за да бъде напълнено с мъртвородените псевдоидеи и апологии на “отвореното”, “гражданско общество” на либерализма и икономизма. В действителност, целта е да бъдат лишени народите от корени и да бъдат превърнати в безлични “граждански” маси, движени само от икономическата похот т.е. от егоизма и самоудовлетворяването.

Доколко искрена е привързаността на Сорос към идеала на “отвореното общество”, в което ние трябва да се разтворим и в което окончателно ще изчезнат националните и религиозни различия, свидетелства фактът, че той до сега не се е обезпокоил да окаже алтруистична помощ на своите ближни – евреите т. е. на Израел. В светлината на идеала за “отвореното общество” и антинационализма Израел би трябвало да бъде първата грижа на Сорос и първата страна, където да основе Фонд Сорос. Нали иде реч за свръхзатворена и ултранационалистична страна, основана на расова и религиозна дискриминация, изключителност и нетърпимост, където вече в течение на десетилетия се води война между евреи и палестинци.

Естествено, на Джордж Сорос и през ум не би минало да основава свой Фонд в Израел или да учи евреите как следва да се отрекат от своята история и традиции, или от правата върху земи, които са владели преди 2000 години. Сорос, естествено, желае на евреите само добро, а трябва да бъдат възпитавани другите народи, не така мили на сърцето му, на него му е неприятен национализмът на другите – тези, които защитават своето отечество от завоевателските стремежи на новия колониализъм.

Средствата за масова информация на Запад рекламират Сорос като някакъв Робин Худ във възраждането на Източна Европа от руините на комунизма. Именно с тази свята мисия масмедиите на Запад оправдават и безпардонните нападки на Сорос срещу националните валути, такива като лирата, т.е. спекулациите с валутните фондове.

В дадения случай става дума за своего рода облог за бъдещия курс на определената за жертва валута. Ако в уговорения ден курсът е по-висок, обзаложилият се има право да откупи установената сума по курса, който е бил в деня на сключването на облога. В противен случай той губи само залога. Същите печатни органи рекламират Сорос като ясновидец в света на финансите, способен да предвиди бъдещия курс и да осигури за себе си по такъв начин огромна печалба.

Но истинските запознати с борсата знаят, че Сорос в действителност е служител на групата Ротшилд и за нейната печалба напада националните валути, като преднамерено привлича върху себе си огъня на окрадените в резултат на неговите машинации в държавите и икономиките. Естествено, за да могат бандити от типа на Сорос да печелят винаги облога, големите финансови картели, действайки в сговор, оказват натиск върху набелязаната валута в очакваното направление, разпространявайки посредством агентствата по оценка на борсовите курсове и чрез пресата известия за скорошното падение на жертвата и създават по тази начин необходимия в такива случаи ажиотаж.

Джордж Сорос загуби облога за японската йена, което струваше на ротшилдовската група около 600 млн. долара, но това стана възможно само затова, защото японските банкери издържаха колосалния натиск и защото те действаха независимо от НюЙоркския център на търговския интернационал. Следователно, може да се заключи, че Джордж Сорос не е реален стопанин, нито даже управляващ Фонда, а играе тук роля, която италианските мафиоти наричат “престаноме” (заимстващ името).

Под камуфлажа на “обикновено частно лице”, скриващо много по-мощни сили и стратегически цели, Сорос отвлича вниманието на обществеността и прикрива реалните управители – центровете за псевдоимперска политика. Това е отдавна отработен похват, който американската политика използва, за да осъществява своите намерения и цели посредством уж частни “безкористни” фондове. Сорос може да изпитва удоволствие както от немалкия хонорар, така и от самата си роля на магьосник-прорицател и алтруист-борец за “отворено общество”. Имайки предвид неговия нисък ръст (не повече 160 сантиметра), не е нужно да сме психолози, за да открием истинската причина за неговата мегаломания.

Що се отнася до “отвореното общество” за неговия действителен характер най-добре свидетелства самият Сорос в потока на неудържимото си самохвалство. На американския журналист Майкъл Луис, съпровождащ го в турнето му из Русия, той заповядал: “Напишете, че бившето съветско царство трябва да се нарича царство на Сорос.” А след срещата си с президентите на Молдова и България той се похвалил на Майкъл Луис: “Е, видяхте ли, как единия президент го опаковах за утре, а другия – за вечеря.”

Това е добра наука за президентите на всички държави на нещастна Европа, предупреждение каква “канибалска” съдба ги очаква, ако се съгласят да капитулират и да отдадат своя суверенитет на милостта на самозваните господари на “новия световен ред”, които в действителност са по-слаби, отколкото сме склонни да мислим, а техният свят на илюзии ще загине безвъзвратно и безплодно.

1995

ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ