МОЛИТВА

Димитрина Равалиева

МОЛИТВА

Да нямам грехове към птици и животни
в безсилието да започна отначало.
Да ти простя, тъй както ти на мене, Господи,
и световете в мен да не пожаля.

От залеза да си откъртя само толкова,
че да ми стига за годините, в които,
отвътре огънче ще трепка – болката,
докато заприличам на фенер от тиква.

И врани, и бостанското плашило,
и прилепи – сестрата в мен да видят.
Да светна от надежда – мокър лишей
в окъпана от слънце керемида.


ГРОБИЩЕ

Все по оградите, все по оградите
като слепец, който си търси пътя,
намирам гробището – края
на селото и на безсмъртието.

Отдавна боговете са забравени
и килнати, обрасват с бурен, кръстове.
Не лека пръст, а пръст корава
над окончателно, напълно мъртви

се спича и се пори като кожа
на змеица – тъй люспесто-фолклорна!
Да можех без съмнения… Да можех
да бъда клен, череша или бор…


* * *

С красивото нехайство на квартална котка
животът покрай мене преминава.
И през стъкло от думи различавам
извивката на тъмния му профил.

А аз опипом търся себе си сред книги
и в огледалото не се познавам.
Топи се залез, фар един изгрява,
преди от буквите очи да вдигна.


ПРОГНОЗА

Ах, каква беше тази прогноза?!
Не предрече валежи тя.
Сиво, синьо, чадърено, грозно –
влачи дрипите си вечерта.

Не предадоха за разтление
на душата. И как боли…
И не казаха за настроение
като снопче горещи игли.

Господ явно излива олово
по небесния булевард.
Идва ято дъждовни облаци –
неминуеми като смърт.


ПОКРИВИ

Сива прежда коминът проточва –
извървян поднебесен път.
Извисяват се мокрите покриви –
островърха, готическа скръб.

Котка дърпа дима за опашката,
а светът отвисоко е бял.
Сателитни антени препращат
доловима любов, стръмна жал.

Светят покриви – алени скоби
в уравнение с птичи съдби,
хорски участи, паяци мокри,
нежна мрежа от врабчи следи.