МИСЪЛТА ТИ МЕ ПОМНИ…

Диляна Христова

МИСЪЛТА ТИ МЕ ПОМНИ…

Мисълта ти ме помни.
Тънеш ти в суета.
Любовта е бездомна,
безпричинна мечта.

Край очите ми - влажно.
А на устните - смях.
Аз сега не съм важна,
но си спомням, че бях.

Настоящето рони
от забравата прах.
Мисълта ти ме помни -
от това ме е страх.


АКО ПОСЛЕДВАМ…

Ако последвам тишината,
ще спрат ли гласовете в мен
да шепнат рими? Зад вратата
ме дебне утрешният ден…

Отново ще го срещна - вяла
и уморена от звезди.
С досада светлината бяла
в очите ми ще натежи.

От мисли посребрих луната.
Моливът пада уморен.
Ако последвам тишината,
ще спрат ли стиховете в мен?!


ПРАЗНИЦИ

Някакъв празник пръска отблясъци
във огледалните чувства.
Моите мисли се пръскат със крясъци.
Пие ми се изкуство…

Аз съм високо. Оранжеви покриви
клюмат гравитационно.
Време за танци - усмихват се локвите,
пее градът монотонно.

Вятърът гали на локвите устните,
блъска се в моята пазва.
Колко ли празници с теб сме пропуснали -
вятърът сякаш ми казва…