СПАСЯВАНЕТО НА ХРАМА

Веселин Тачев

(Впечатление от документален филм)

Фасадата на храма в Абу Симбел и четирите статуи на Рамзес Втори.
Разхвърляните по платото огромни части на статуите и движещите се сред тях фигурки на хората.
Силата на могъщата техническа мисъл, която спаси от водите на Асуанския язовир едно от чудесата на света.
Четирите статуи, едната от които полуразрушена.
Трите продължават все тъй да гледат с иронична полуусмивка от дълбините на времето към дълбините на бъдещето.
Създадени, нарязани на части и отново сглобени, те вече не са същите. Наранена е тяхната цялост - те вече не гледат към Нил, не са монолитна част от скалата, те не са същите, защото са откъснати не само от скалата, но и от времето.
Човечеството спаси от самото себе си сътвореното от него. Но е станало нещо непоправимо. И потомците навярно ще съжаляват за това. Или ще извлекат горчива поука - че древните са умеели да постигат повече, защото са били по-близо до природата, а следователно и до себе си.