Теодор Траянов

Развейте знамена свещени -
в скръбта ни Охрид син сияй,
сърцето майчино зове ни
из гроба чер на родний край.

Да пламнат в жилите огньове -
кръвта на горди праотци,
да снемем срамните окови
от живи и от мъртъвци!

Поличба над врага витае
от Шар до белия Егей;
победа Вардара вещае,
за гибел вражеска ни пей!

О, майко, ний най-верни
на стража - твойте синове;
под робските одежди черни
сърце свободно те зове!

Не меч, а молнии небесни
в десница с радост да блестят;
в гнева на бойните ни песни
сълзите робски ще горят.

сп. „Илюстрация Илинден”, г. 6, кн. 8, 1934 г.