ИЗ „ПЕСНИ ЗА КРАЙНИЯ КВАРТАЛ”

Димитър Чаков

МОЛБА

Във очите право погледни ме,
истината, майко, ми кажи -
как се казва, има ли то име,
и защо ни трови и тежи?

Виждаш колко много ний сме бедни,
колко сме ненужни и сами -
кой към нас, кажи ми, ще погледне,
във часа на вечерни тъми?…

Има хора толкова богати -
тям са чужди тежките ни дни,
дни, когато мрем, когато
пеят те: война или жени…

Как се казва, има ли то име,
и защо ни трови и тежи -
във очите право погледни ме,
истината, майко, ми кажи!…


СКРЪБ

С години чакам. - Тъмни нощи,
ала за тебе ни лъча.
И бих те чакал много още,
ако да можех да мълча…

Очите ми са обгорени
да гледат страшни чудеса -
тук селища опожарени,
там голи, хилави деца.

А във свещената родина
на легендарните бащи,
народа гладен днес е зинал
и среди болести крещи: -

Тежи ни времето, в което
се раждаме за труд и хляб,
нима не виждаш от небето,
или и ти си, Боже, сляп?…


ВЕЧЕР

Градът посреща плахо вечерта,
която слиза - тъжна богомолка,
да приласкай сърдечните ни болки, -
приятелка единствена в света.

И да целуне морните чела
на всички бедни, гладни и бездомни,
които носят в себе кървав спомен
за неотменни, черни теглила.

И да запре със майчинска печал,
и да погали с меки, нежни длани
колибите в полята разпиляни
и хижите на крайния квартал.

И да нашепне сестрински добра
утеха на повяхлите надежди
на всички, уморени що поглеждат
към новата, спасителна зора…


МЪКА

Една след друга гаснат лампите вечерни,
а улиците глъхнат в тягост и печал -
аз зная колко сълзи, колко скърби черни
прегръща в свойта пазва стария квартал.

И зная, всяка есен, тук кога засвири
на ледена гъдулка в тъмните стъкла -
ноември - стар разбойник - лудо се провира
до ниските и мокри, сламени легла.

А подир него, знам, приятелка злорада,
зад всеки срутен вход настръхнала смъртта,
причаква свойта жертва - бедния страдалец,
и го целува глухо с ледени уста.

Аз знам, тук раснат черни и жестоки грижи,
тук всеки ден е век на тягост и печал -
о, лека нощ на вси студени тъмни хижи -
на бедните ми братя в крайния квартал!…


сп. „Обществена мисъл”, г. 7, кн. 2, февруари 1926 г.