АЛТЪНА

Венко Марковски

Кой не е видял Алтъна?
Кому не памет свъртяла
Алтъна - алтън на гърло,
Алтъна - жива приказка?

Една е мома Алтъна,
на лице - пъпка трендафил,
на снага - стройна калина,
на мерак - огън разгорял!

Седи ли - гори земята,
гледа ли - рани отваря,
мине ли - буря планинска,
пее ли - мома пробужда!

Кога се Алтън родила,
три пъти зора зорила,
три пъти светът се менил,
три пъти се раят отворил!

Пролет й била постеля,
горска я сърна доила,
ангели песни пеяли,
над нея слънце греяло!

Кой не видял Алтъна,
кому не сърце отнесла.
Женени жени остават,
ергени горят за нея!

1938 г.