Венко Марковски
Венко Марковски (псевдоним на Вениамин Миланов Тошев), български и македонски писател - поет, драматург, фолклорист, е роден на 05.03.1915 г. в Скопие. Семейството му произхожда от Велес. Коста Църнушанов пише за „железния български дух” на фамилията му. Получава средно образование в сръбско училище в родния си град. През 1937 г. се крие в Белград, после идва в България. Завършва специалността „Славянски филологии” в Софийския университет. Печата в сп. „Илюстрация Илинден”, сп. „Завети” и др. са След първата си книга „Майчин език. Народни бигори” (1938, с предговор от академик Стефан Младенов) издава книгите „Сонети „Данте Алигиери” (1938), „Лулкина песна” (1939), „Гоце” (поема, 1940), „Илинден” (поема, 1940), „Македонска лирика” (1940), „Чудна е Македония” (поема, 1940) . Заради поемата му „Бие дванайсет” издадена нелегално е арестуван в началото на 1941 г. и лежи в лагерите „Гонда вода”, „Кръсто поле” и в Софийския централен затвор. Известно време е на лечение в санаториума „Искрец”. Партизанин. По време на участието си в съпротивата от 1943-1945 г. и в изграждането на новата югославска република Македония е войнстващ македонист. Години по-късно променя позициите си, отказва да поддържа идеите на македонизма и изпада в изолация. Привърженик е на сближаването със СССР и е противник на курса на Й. Б. Тито и югославските комунисти. През 1956 г. е осъден и изпратен в концлагера на остров „Голи оток”, където прекарва 5 години. През 1965 г. намира отново убежище в България. Издава книгите „Епос” (1944), „На исток. Сонетен венец” (1944), „Орлицата” (поема, 1944, 1950, 1966), „Порои” (1946), „Климе” (роман в стихове, 1946), „Сборник стихове” (1953), „Диалог” (1967, с предговор от Симеон Русакиев), „Епопея на незабравимите” (стихове, 1967, с предговор от Г. Караславов), „Мойот монолог” (поема, 1968), „Истината е жестока”(стихове, 1968, с предговор от Симеон Русакиев), „Пловдив” (1968), „По твоя път” (поеми и стихотворения, 1969), „Партийо, тебе славим” (поема, 1971) „Помни” (стихове, 1973), „Сплотените ръце са несломими” (стихове, 1975), „Избрани произведения” (в 2 т., 1975, 1976), „Предания заветни” (1981), „Избрани произведения” (в 4 т., 1985), „Чернобил” (1987), „Островът на смъртта” (мемоари, изд. в САЩ, 1982 г.), „Кръвта вода не става” (историческа публицистика, 1981, 2002). Лириката му е силно повлияна от фолклора. Активен събирач на народни песни. Изявява се и като драматург - автор е на пиесите в стихове „За родния кът” (1946), „Легенда за Гоце” (1951, 1970) и др. Носител на Димитровска награда (1969). Народен деятел на културата (1976). Академик (1979). Член на БКП, на СБП. Умира на 7 януари 1988 г. в София. Баща на писателя Миле Марковски и пианистката Султана Марковска, дядо на Игор Марковски и Вени Марковски. Умира на 07.01.1988 г. в София.
Публикации:
Поезия:
