ИЗ „СТЕНЕЩ ЧАСОВНИК” (1998)
ПРОЛЕТНО
Извика кукувицата „ку-ку”,
и аз заседнах
над минезингери и над трувери -
сезонът беше пролет на изкуствата.
Жестоко юношество!
Хранех се с неотерици
и стилновисти.
Жестоко юношество!
A кукувицата повтаряше „ку-ку”.
Разкъсват ризите си пъпки:
от всяка пъпка по един зелен стремеж!
А всичко е илюзия!
Извика кукувицата „ку-ку”
като по времето
на Валтер фон дер Фогелвайде.
И в мойта песен ще остане този вик -
онази пролет беше пълна
с юношески тръпки!
Hо чувам аз отвъд гората някой
тръбно да говори:
„мементо мори”!
ГАДАНИЕ
В посока на лъчите
вървят червените калинки.
Калинке-малинке, кажи на Богородица
скръбта ми.
В посоката на лъчите
вървят големите щурци.
Щурецо,
моят дом е мойта вяра,
а покрив ми е
Божият покой.
В посока на лъчите
вървят зелените треви.
Там на предела
има бряст, под него
ще бъде гробът ми,
трева.
СЪБИТИЕ
Крушите танцуваха на двора,
а вишната поруменя.
Поруменя ли, казваш?
Какво е станало, та птиците
така говорят?
Защо и лястовиците са
с тъй почистени пера?
Нима за бал в двореца?
Аз казвам:
тъй се чувствам,
сякаш съм излязъл
от картинната галерия -
навсякъде цветя и пози!
Но, Боже Господи!
Наистина тук става нещо!
Какво е станало?
Ти казваш:
„Просто те целунах!”
ПЕЙЗАЖНО
Пространствени дълбочини
оттук додето стига погледът
на психолога.
Най-чист простор -
пространственост на нищото,
макар че там в дълбочината
един човек се е залутал нейде.
Художникът така е вкарал
в своя труд полето.
Веднага става ясно, че оттук
е минал Рембранд -
в резеца му е Фландрия.
Но той не е успял да се предпази,
да се завърне.
останал е в това поле,
останал е в пейзажа си
като пространство.
ИНТЕРИОР
Оставих я във тишината,
жълта върху тъмножълтата стена,
слънце в слънцето,
китарата
в непредполагаемата тишина.
Канарчето е удивено,
и алтът на цитрона му расте!
Дали да сложа над комода
слънчогледите от Арл?
Ако намериш в стаята
разлята светлина по пода,
не я изнасяй със рогозката,
а остави
да тържествува юли!