Иван Мартинов

Иван Мартинов (псевдоним на Иван Цеков Георгиев), български писател, е роден на 11.01. 1912 г. в град Ловеч в семейство на пътуващ музикант и тютюноработничка. Учи 3 г. в гимназията в Ловеч, през 1929 г. поради членството си в РМС се премества в София, където завършва Трета мъжка гимназия. Дебютира със стихове в ученическия вестник на Първа софийска мъжка гимназия „Струя” (1929) и с разказ - във вестник „РЛФ” (Работнически литературен фронт), чийто редактор е за около два месеца (1934). Учи славянска филология в Софийския университет (1932-1934), откъдето е изключен за комунистическа дейност. Работи като книговезец, машинописец, словослагател, журналист. Редактира легалния вестник „Младежки новини” (1934). Един от основателите на Съюза на трудовоборческите писатели и на литературния кръжок „Христо Смирненски” (1933-1941). Първата му книга „Фронт” (1933), е спряна от полицията, а авторът е осъден на три години затвор, пет години лишаване от права и 50 000 лева глоба по чл. 7 от ЗЗД. Сътрудничи на вестниците „Единство” (1925-1937), „Младежки преглед”, „Литературен глас”, „Ехо” (1930-1934), „Нова литература”, „Изкуство и критика” (1938-1943) и др. Участва във Втората световна война (1944-1945) като военен писател - заедно с други български интелектуалци заминава на фронта с така наречените културни бригади към Първа българска армия. Уредник на ежедневния вестник „Фронтовак”. Завеждащ отдел е във в. „Отечествен фронт” (след 09.09.1944 - септември 1947) и „Работническо дело” (1946-1949). Главен редактор на сп. „Славяни” (1949-1963). Книги: „Фронт” (разкази и репортажи, 1933), „Стока без купувачи” (разкази, 1937), „Границата” (разкази и репортажи, 1937), „Богородичният панаир” (повест, 1939), „Мансардата” (роман, 1942, 1973), „Майчини ръце” (разкази, 1945), „Една снежинка разказва” (разкази за деца, 1945), „Драва тече през славянски земи” (1946), „Пленникът” (новела, 1946), „Малкият ятак” (повест, 1948), „Миньори” (разкази, 1950), „Неописан подвиг” (очерци, 1951), „Драва” (роман, 1952), „Под земята” (разкази за деца, 1952), „До последния дъх” (разкази, 1953), „Повести и разкази” (1954), „Младост” (роман, 1955), „Локомотивът 0027″ (разкази за деца, 1955), „Шипковият храст” (разкази, 1956), „Новият град” (роман, 1957), „Разкази за Антон Белин” (1957), „С чисто сърце” (повест за деца, 1958), „Вечният огън” (повест, 1961), „При свои и чужди” (повести, 1962), „Дневна светлина” (повест, 1963), „Крилете на Икар” (драма, 1965), „Подвиг” (за деца, 1965), „Дъждовно лято” (1966), „Със стрелката на часовника” (1966),„Нощта е дълга” (роман, 1967), „Художникът и момичето” (разкази, 1967), „Преди да обраснат с трева. Избрани военни произведения” (1967), „Огнено кълбо” (роман, 1968), „Утринно сияние” (1968), „Градче в планината” (1969), „Момчето от малкия град” (новели, 1971, 1978), Избрани произведения в 2 т. (1971), „Синя кръв” (роман, 1974), „Цветовете на надеждата” (повести, 1975), „Късове от моя живот” (1977), „Белият кон” (разкази, 1978), „Портрет от натура” (роман, 1979), „Нестригани спомени” (разкази, 1980), „Победителката” (роман, 1981), „Големият род” (роман, 1981), „Пътища и срещи. Автобиографична хроника” (1981), Избрани произведения в 2 тома (1982), „Година на гневното слънце” (1982), „Голямото изпитание” (1982), „Чудесна сплав” (1983), „Слънцето няма да угасне” (роман, 1985), „Южният фронт” (1987), „Жестоки илюзии” (новели, 1988), „Седемдесет и два бода” (повести и разкази, 1989). Лауреат е на Димитровска награда (1951). Заслужил деятел на културата (1965). Почетен гражданин на Ловеч (1972). Народен деятел на изкуството и културата (1976). Герой на социалистическия труд (1982). Носител на ордени „9 .IX. 1944 г.” I ст. (1972) и „Георги Димитров” (1982). Умира на 11.04.1991 г. в София.


Публикации:


Публицистика:

ЛИТЕРАТУРНОТО БОХЕМСТВО/ брой 71 март 2015