Звезделин Цонев (Тодор Сейков Цонев) е роден на 16.01.1903 г. в Плевен. Негов дядо е чорбаджията Димитраки Парваноолу (1847-1932), внук на уста Гечо (1805-1885). Завършва гимназия в Плевен. През 1922 г. редактира сп. „Теменуги”. Участва в литературните сборници и списания „Изгрев”, „Светли зари”, „Теменуги”, „Пробуждане”, „Литературни звуци”, „Мимози”, „Родна мисъл”, сп. „Нива”, сп. „Родина”, „Завети” и вестниците „Росица”, „Мир”, „Щурец”, „Търновски епархийски вести”, „Адеверул” (Румъния) и др. Дебютира с книгата „Зла прокоба” (повест, 1919), следва книгите с поезия „Сенки по пътя” (1925) и с литературна есеистика - „Творчеството на Иван Кирилов” (1926), „Идеи, живот и поезия” (1928), „Вчера, днес и утре” (1930), историческия очерк за Сидер Грънчаров „Сидер войвода” (1930, 1939), „Град Лясковец в миналото и днес” (1932), „История на град Горна Оряховица и околностите му Лясковец и Арбанаси” (1932), „Старини из българската земя” (исторически очерци, т. 1 - 1933, 1937), „Монастирите и старинните църкви в Арбанаси” (1934), „С перо, кръст и знаме” (исторически разкази, 1934), „С кръст и меч. Поп Груйо и Априлското въстание 1876″ (исторически разкази, 1939), „Остриетата на меча” (исторически разкази, 1939), „Вещери” (старинно поверие в четири картини 1939), „Стефан Караджа” (романизована биография, 1940), „Борците на Зареница” (героични разкази, 1940), „Св. св. Кирил и Методий. Епоха на славянското просвещение” (студия, 1940), „Момчил юнак” (1941), „Дамян Зограф” (героични и лирични разкази 1942), „Петър и Асен” (1942), „Цар Иван Асен ІІ” (детски исторически разказ, 1942), „Цар Калоян” (детски исторически разказ, 1942), „Константин Тих и Ивайло” (детски исторически разказ, 1942), „Шишмановци” (детски исторически разказ, 1942), „Сапун без купон” (фейлетони, 1943), „В змийското гнездо” (роман, 1943). До 1944 г. издава 41 книги. Знае турски, сръбски, френски, румънски и немски език. Началник на Контрола по печата (1940-1944). Посвещава четири книги на Велчовата завера (1934-1940): „Велчовата завера. 1835-1935″ (исторически очерк, 1935), „Извори и документи по Велчовата завера” (1936), „Родословията на трима дейци от Заверата” (1936), „Подготовката на Велчовата завера” (1940). След 9.09.1944 г. е изключен от СБП и изпратен (до 1945 г.) в лагера „Св. Врач”. През 1947-1948 г. е въдворен. После преиздава детския си сборник с разкази „Момчил юнак”, публикува разкази в централния печат, занимава се с изследване за Ботевата чета като установява самоличността на сто от четниците. Умира на 01.03.1981 г. Баща на писателя Пламен Цонев.

Публикации:

Публицистика:

СТАРИННИТЕ ТЪРНОВСКИ КЪЩИ/ брой 71 март 2015

ГРАДЪТ НА ЦАРЕТЕ/ брой 176 март 2025

История:

ЛЕГЕНДАРНИЯТ СИН НА РАВНА ДОБРУДЖА - СТЕФАН КАРАДЖА/ брой 77 октомври 2015

ГОРНА ОРЯХОВИЦА/ брой 177 април 2025

Интервю със Звезделин Цонев:

ЗВЕЗДЕЛИН ЦОНЕВ: „ВЕЛИКИТЕ НИ ДОСТОЙНИ БОРЦИ ЗАСЛУЖАВАТ ПРЕКЛОНЕНИЕ…”/ брой 168 май 2024

Критика за Звезделин Цонев:

„СТЕФАН КАРАДЖА” ОТ ЗВЕЗДЕЛИН ЦОНЕВ/ автор: Велико Йорданов/ брой 92 февруари 2017