Владимир Иванович Дал (Владимир Иванович Даль), (10 (22).11.1801, село Луганский завод (сега град Луганск), Екатеринославско наместничество - 22.09.(04.10).1872, Москва) е руски учен, писател, поет, лексикограф, лекар, езиковед, етнограф, събирач на фолклор, полемист. Роден в семейство на лекар-датчанин, който бил придворен библиотекар на Екатерина ІІ. От 4 до 20 годишна-възраст живее в гр. Николаев. Учи в Петербургския морски кадетски корпус (1814-1819), няколко години служи във флота - в Черно (1819-1824) и Балтийско море (1824-1825). От септември 1823 г. до април 1824 г. е в ареста по подозрение в съчиняване на епиграми за главнокомандващия Черноморския флот Грейг и жена му Юлия Кулчинская (Лия Сталинская) - еврейка, дъщеря на могильовски кръчмар, след първия си брак представяща се за полякиня. Оправдан от съда, но се премества от Николаев в Кронщат. Завършва медицинския факултет на Дерптския университет (1826 -1828), дипломира се с дисертацията „Об успешном методе трепанации черепа и о скрытом изъязвлении почек”. Участва като военен лекар в руско-турската война (1828-1829) и полската кампания (1831). Награден с два ордена и медали. Първите си стихове публикува през 1827 г. в сп. „Славянин”, а първите си повести - през 1830 г. в сп. „Московский телеграф”. През 1832 г. работи като хирург в Петербургската военно-сухопътна болница, а през 1833 г. се премества в Оренбург, където продължение на 8 г. е чиновник за особени поръчения при военния губернатор В. А. Перовски. Участва в похода срещу Хива (1839-1840). От 1841 г. завежда специалната канцелария на министъра на вътрешните работи Лев Алексеевич Перовски в Петербург, чийто секретар е. От 1849 до 1859 г. работи в Нижни Новгород, където завършва труда си „Пословици на руския народ”, издаден през 1862 г. От 1859 г. живее в Москва и работи над речника си. Публикува първите си стихове през 1827 г. в сп. „Славянин”. Автор на разкази, на повестите „Циганка” (1830), „Мичман Поцелуев” (1841), „Савелий Граб”, „Похожденията на X. X. Виолдамур и Аршет” (1844), както и на „Руски приказки” (1832), „Бивалици и небивалици на Казака Лугански” (1833-1839), „Съчинения на Казака Лугански” (1846), „Картини от руския бит” (1848), „Повести” (1861), а така също на етнографски очерци, учебници по ботаника и зоология (1847). С военната му дейност са свързани мемоарите „Донската конна артилерия” и „Писма до приятелите от похода в Киев”. Написва също така брошурата „За ереста на скопците” (1844). С името му е свързана и т. нар. „Записка за ритуалните убийства”. Като белетрист е високо ценен от Белински, Тургенев и др. Световна слава му носи „Тълковен речник на живия великоруски език”, над който работи 53 г. Първото му издание е: 1863 (т. 1), 1865 (т. 2, 3), 1866 (т. 4), ІІ издание - 1880-1882 г. Член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1838), почетен член на Императорската академия на науките (1863), почетен член на Обществото на любителите на руската словесност (1868), член-учредител на Руското географско общество. Знае най-малко 12 езика. Популяризатор на украинската литература и устното народно творчество. Приятелство и ползотворно сътрудничество го свързва с Александър Сергеевич Пушкин от 1832 г. до смъртта на поета. Погребан във Ваганковското гробище. „Пълни събрани съчинения” са издадени в Санкт Петербург през 1861; ІІ изд. - 1878 - 1884). 

Публикации:

Проза:

РУСКИ ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ ЗА ЖЕНАТА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 71 март 2015