ЗАВРЪЩАНЕ

Борислав Ценов

ЗАВРЪЩАНЕ

В мъглата селцето съвсем се смали
и нашата къща стана голяма.
През комина детството тихо вали.
Аз чадър за спомени нямам.
Ще ме измокри бавно, до голо -
тъй както дойдох в моя дом.

За нищо до днес не съм молил,
едно моля
в този късен сезон:

да не изгасне огнището само
и като тъжно око да ме гледа

едно въгленче -
вместо мама,
когато до него приседна.


ТИШИНА

… Настигат се сезоните
с виелици от цвят
и от листа.
И се преливат - като сенките
на уморените от полети ята.

Иди доказвай,
че някъде си бил.
                  Със Някого.
През януари, май, април.
И през септември.

Дори да има смътен спомен,
който крадешком
                 за нас да се оглежда -
сенките на птиците ще скрият
и последната надежда.