Панайот Петров

Панайот Петров, български поет, литературен критик, преводач, педагог, е роден на 14.08.1883 г. в град Сливен. Завършва гимназия в родния си град. Учителства в Сливенско (1901-1903). Завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1908). Гимназиален учител в Карлово, София, Пловдив и отново в София. Завършва Школа за запасни офицери. Участва в Балканските войни и в Първата световна война като запасен офицер, раняван в сражения, награждаван с кръст за храброст. Уволнява се с чин капитан. След войните отново е гимназиален учител - в Пловдив и София. От 1923 до 1938 г. работи в Министерството на образованието като подначалник на средното и висшето образование. След пенсионирането си е редактор на в. „Инвалид” - до смъртта си. Сътрудничи на редица литературни издания: „Зари” (Пловдив), „Тракийска лира” (Ямбол), сп. „Демократически преглед”, сп. „Българска сбирка”, сп. „Хиперион”, „Листопад”, „Яснина” и др. Автор на пет поетични сборника, всички издадени в София: „Сини цветя” (1922), „Огърлица” (1930), „Песен на боровия лес” (1932), „Песни за Древна България” (1934), „На морския бряг” (1938) и на книгата „Литературни критики” (посмъртно). Превежда редица произведения, сред които и „Призракът” на Пол Бурже. Умира през септември 1940 г. в София.


Публикации:


Поезия:

НА МОРСКИЯ БРЯГ/ брой 71 март 2015

СМЪРТТА НА ЦАР САМУИЛ/ брой 75 юли 2015

ПРЕДПРОЛЕТЕН СЪН/ брой 100 ноември 2017

ДВЕ СЕСТРИЦИ/ брой 101 декември 2017