Иван Грозев

… Аз виждам те над родните полета -
как носиш се сред щикове-гора…
И чувам гръм, и викове „ура”,
победен шум, и трясък на гюллета…

Пред теб, о, знаме чудно, възигра
земята родна; млъкна майка клета,
и пръсна се прокудата проклета:
след нощ вековна блесна пак зора.

Ти се развя над нашите балкани,
и пламна Загра, редом стана трус, -
и паднаха вековните тирани…

Със тебе победи светата Рус -
ти правиш волен всеки робски син.
Кога ще се развееш над Пирин?

сп. „Съвременна илюстрация”, бр.19-20, 1912 г.