БОЕВЕТЕ ПРИ ШИПКА

Ваня Ангелова

БОЕВЕТЕ ПРИ ШИПКА

На русите десантът е при Дунав.
Изнизват се на мрака часовете.
Върхът се вие, крив, издут и гърбав.
Ще стихнат ли на Шипка боевете?
Отрядите започват настъпление.
Противникът изтегля се уплашен.
Гответе се, гответе за сражение!
Животът героичен е безстрашен!
Денят поема огъня и зноя.
Смирени са османските пълчища.
Мъжествен и решителен е боят,
а злото гледа с пъклени очища,
но ударът фронтален е нанесен.
Борбата във разгара си сега е.
За всички вече изходът е ясен.
Реджеб паша проклина и ругае
Стоманената храбра батарея,
че русите са с ново подкрепление.
България навеки ще живее!
Атаките отбити са. Съмнение
едва ли може повече да има.
Защитниците наши устояват.
Победата с триумф е достижима.
Фалангите отново се строяват
Шакир и Сюлеймана да щурмуват.
Отблъсквайте душманите с дървета!
От себе си те нека се срамуват!
Достойни офицери и корнети
във схватка влизат с турските колони.
Със камъни оттласкват опълченци
прииждащия враг и по наклона
търкалят се надолу агарянци.
Престрелки, прегрупиране, затишие…
Съдбата пак спечелила е време.
Не е момент за страх и овчедушие,
макар нощта да хърка и да дреме.
Вейсел не бива Шипка да превземе!
Във свада встъпват българските роти.
Неверници, с кинжали ще ви спреме!
Ще бъде Шипка вашата Голгота!
Дойдоха стрелковите батальони.
Радецки тук е. Викайте „Осанна!”
Епохите издигат бастиони.
Един от тях на Шипка ще остане!
Тече пенлив и бързоструен Дунав.
Изнизват се във мрака вековете.
Върхът се вие, крив, издут и гърбав.
Утихнаха при Шипка боевете.


ЦЪРКВАТА СЪС ЗЛАТНИТЕ КУБЕТА

Изпълних ли ти, Господи, завета?
Горете свещи восъчни, тамян
във Църквата със златните кубета,
във моя православен Божи храм,
че тук ще идвам всеки път, когато
сърцето търси звездни висини,
за вечни времена и всяко лято!
Огряни са от чудни светлини
сияйните ти куполи, фасади.
Камбани пеят в прелестен тризвън.
Вървя сама из твоите аркади
сред багрите, наситил моят сън.
Запалвам свещ за мъртвите войници,
за руските и български души!
Горят за свободата вощеници.
Спасителю, сега ги утеши!
Изпълних ли ти, Господи, завета?
За Тебе нося палми и бръшлян,
за църквата със златните кубета,
за моя православен Божи храм!


КАТО ЕК

Сред списъка с известни имена
изпъква ярко името ти свято,
най-славното на всички времена,
във химни и в литургики възпято.
Изписва го в сърцето ми Христос
с кръвта, пролятa нявга на Голгота.
Денят е пъстроок и русокос,
но времето със дяволска охота
коварно със тризъбеца кръжи,
с писец във листа иска да зачеркне
и името, и спомена, с лъжи
в епохите напълно да замлъкне,
изгубено за българския род,
макар да ни е тъй необходимо,
но то - скрижал от Божия кивот -
пребъдва в необята отличимо
и в мен отеква силно, като ек
от близки и далечни небосводи,
кънти със мощ, ехти от век на век,
развято като знаме от народа.
Да тръгна ли с кама и револвер
и аз след теб, Апостоле безсмъртни,
свободна от вериги? Мракът чер
сгъстява се и става все по-плътен.
Целувам тихо праведния кръст
и Святото на Господа писание.
Не искаш ти ни жертви, нито мъст,
ни даже благодарност и признание.
Кадилници и свещници димят,
и капят пред олтара вощеници.
Иконите във църквиците спят
и нищото в ръцете с броеница
застава пред отворената двер
да среща сенки, призраци безплътни,
пък аз до теб с кама и револвер
отправям се, Апостоле безсмъртни,
разпъната от властните на кръст,
заплашвана със съд и със бесило.
Със подлост и с угодническа лъст
до днес едва ли някой е възкръснал.
Провлачва се въжето от коноп.
Нима е вкаменена тишината?
Отслужва панихида в храма поп
за моята родина, за земята,
че, слепи, да получим светлина,
предадени, отпосле да прогледнем.
Светецо, подари виделина
на грешните човеци! Да поседнем,
преди отново в дух да полетим
през своите години мимолетни
и себе си докрай да посветим
на истината, ясна и конкретна!
Сред списъка с известни имена
изпъква ярко името ти свято,
най-славното на всички времена,
във химни и в литургики възпято.
Изписва го в сърцето ми Христос
с кръвта, която хората спасява.
Проправен е към висините мост.
По него да вървя ще отстоявам.