превод: Литературен свят

Италианският журналист и общественик Джулието Киеза, добре известен на руската публика не само от многобройните му публикации и книги за Русия (в миналото господин Киеза беше московски кореспондент на такива вестници като «Унита» (1980-1990) и «Ла Стампа» (1990-2000), но преди всичко от позициите му по отношение на конфликта в Украйна. Създаденият от него независим интернет канал Pandora TV е един от малкото, ако не и единственият източник в Италия на «друга» информация за войната в Донбас. Господин Киеза често пътува, участва в конференции и семинари, но кореспондент на ИА REGNUM успя да го завари в Италия и да му зададе няколко въпроса по телефона.

- Господин Киеза, даже ако днес говорят повече за заплахата от Ислямска държава, все пак ще ви задам въпроса, на който така и не ви дадоха да отговорите в Талин: Европа трябва ли да се страхува от Русия?

- Европа няма никакви основания да се страхува от Русия. След падането на Берлинската стена и подписването на Варшавския договор Русия никога, при никакви обстоятелства, не е заплашвала нито един от своите съседи. Не е придобила нито един сантиметър чужда територия. Не е воювала с никого. Обвиненията, че е нападнала Грузия през 2008 г., бяха снети от Европейската комисия след разследване. Грузия на Саакашвили нападна Южна Осетия, избивайки нейни граждани. Русия се намеси само, за да спре тази агресия. Не нахлу в Грузия, а възстанови реда и сложи край на агресията. Що се отнася до Украйна, тук сработи ефектът на реакцията на руското население на Украйна към нацисткия преврат, който свали законния президент Янукович. След това въстание населението на Крим, в съответствие с решението на своя парламент, който използва правото си на самоопределение, реши на референдум да се върне в състава на Руската Федерация. И Русия просто прие резултатите от гласуването.

Това е неопровержимата история. В останалото, в продължение на 25 години Русия беше надежден партньор, необходим, полезен за европейския бизнес. Отношенията при сътрудничеството между Русия и Европа бяха и си остават ключ към благосъстоянието на руснаци и европейци. Нямаше нито заплахи, нито шантажиране. Трите страни от Прибалтика, които продължават да крещят навсякъде за предполагаеми руски заплахи за сигурността им, никога не са могли да посочат нито един практически или политически епизод от подобен род. Следователно няма никакви причини Русия да внушава страх. Обратно, всичко сочи, че Русия може да се защити в отговор на продължаващите заплахи срещу нея самата, става дума за систематичното разширяване на НАТО към нейните граници. Кризата в Украйна е още един епизод в този смисъл.

- Смятате ли, че италианците разбират, че войната в Украйна е пряка заплаха за безопасността на Европа или все още смятат Украйна за далечна страна, която няма никакво отношение към Италия? Съществуват ли тук определени сили, готови да подкрепят Руската Федерация?

- Европейското обществено мнение бе заблудено и измамено от собствените им правителства и СМИ. Реалното бе подменено с фалшификат. Украйна не бе атакувана от Русия. Руснаците в Украйна бяха атакувани от украинското правителство след преврата от 22 февруари. Кризата в Украйна бе пряк опит за агресия срещу Русия: капан, в който Русия не попадна. Никой в Европа не знае историята на Украйна. Едва ли някой помни за Втората световна война. Никой не знае, че Украйна никога не е била заплашвана в продължение на 23-те си години независимост след разпада на СССР. И няма никакви причини Русия сега да иска «да си върне» Украйна. Може би мислят, че Русия иска заплащане за своя газ, който тя с десетилетия доставяше на Украйна по цени по-ниски от тези на международните пазари.

В Европа има много сили, които не искат да скъсват икономическите си, търговски, културни отношения с Русия. Ако Европа е поела по пътя на русофобията, то е само защото група нейни управници в значителна степен бе принудена да го направи под натиска на САЩ и европейските им съюзници: Полша и трите прибалтийски републики.

- В едно от интервютата си говорите за важността от сближаването на Русия с останалия свят, цитирам: «Руското присъствие в света трябва да бъде възприето като положителен фактор. Необходимо е ново виждане на международните отношения». Как мислите, Русия осъществява ли правилната политика в тази посока? Или сега губи информационната война?

- Русия загуби информационната война, защото не беше в състояние да си осигури инструменти, които да й позволяват да се конкурира с лъжата на Запада на територията на самия Запад. В перспектива, мисля, Русия трябва да инвестира големи ресурси в областта на информациите, комуникациите, формите на културно производство в Европа, за европейците, заедно с европейците.

- Pandora TV е едиин от малкото, ако не единственият информационен източник в Италия, който разказва истината за събитията в Украйна. Защо италианските СМИ представят събитията едностранчиво? Защо нямат нито един собствен кореспондент в Донбас?

- В Италия повече няма демократични източници на информация. Италианските СМИ, с редки изключения, копират информацията от англо-саксонските издания, т.е. лъжат.

- Дипломатическата нощ в Минск даде ли резултати? Как мислите, какво може да спре конфликта? Федерализация на Украйна?

- Споразуменията в Минск могат да работят само тогава, когато мнозинството в Европа накрая разбере, че връщането на Донбас под украинското правителство ще бъде невъзможно без федерализация на страната, което ще даде на руснаците в Донбас да се управляват сами. Дори при тези условия ще бъде невъзможно простото връщане на Украйна на двете републики Донецк и Луганск. 50-те хиляди умрели, включително повече от десетте хиляди загинали мирни жители, е невъзможно да бъдат забравени. На двата региона, които се защитаваха, трябва да бъде оказана помощ, процесът на възстановяването трябва да протича в мир. Те и само те могат да решат, след дълъг период от време и след реконструкция, каква ще бъде съдбата им. Ясно е, че те няма да могат и няма да тръгнат по пътя на сближаване с Европа, както Киев. Ако пътят им е такъв, разделението е неизбежно.

ИА REGNUM, 28.02.2015 г.