ВДИГАМЕ РЪЦЕ…
превод: Симеон Владимиров
***
Вдигаме ръце,
улицата към небето се катери.
Погледи навеждаме,
покривите към земята слизат.
От всяка болка,
която не споменаваме,
по един кестен израства
и зад нас остава тайнствен.
От всяка надежда,
която храним,
по една звезда се ражда
и пред нас неуловима бяга.
Чуваш ли куршума,
който край главите ни кръжи,
чуваш ли куршума,
който дебне нашата целувка?