ВДИГАМЕ РЪЦЕ…

Васко Попа

превод: Симеон Владимиров

***
Вдигаме ръце,
улицата към небето се катери.
Погледи навеждаме,
покривите към земята слизат.

От всяка болка,
която не споменаваме,
по един кестен израства
и зад нас остава тайнствен.

От всяка надежда,
която храним,
по една звезда се ражда
и пред нас неуловима бяга.

Чуваш ли куршума,
който край главите ни кръжи,
чуваш ли куршума,
който дебне нашата целувка?