Сто и петдесет страници свидетелстват за буйно пламтящата душа на авторката през годините; сега, когато разравя жарта, под крехката пепел избликва още високата температура на страсти и болки, нажежената до бяло мисъл.
Как най-синтезирано може да се определи подхода на твореца? - От макрокосмоса на външния свят към микрокосмоса на Душата. А и обратното!
Връзката на поетесата с родната земя и с живия живот е толкова яка и плодотворна, че неволно правим асоциация с възгласа на Е. Багряна: „Аз съм само щерка твоя вярна, моя кръвна майчице земя!” В съпоставката няма намек за подражание, а само за родството на вечната женственост и природния талант - двете божествени начала, пред които затаяваме дъх.

Анита Коларова. „Тъй, както се жарта разравя”, изд. „Авангард принт”, 2015 г.