Весна Мундишевска-Веляновска

превод: Ваня Ангелова

НА ВЪРХА НА ВУЛКАНА

Стоим прегърнати
в нагрятата тепсия на деня.
Слънцето пече, земята крещи,
а ти търсиш сянката си
между горещия метал
на пожълтялата трева.
Търсиш вода,
а водата след тебе тече.
Увити в лава,
стискаме ръцете си
и вместо вода
си подаваме сърцата.

ГЪРЧ

Изпотрошена,
както и клишето
на многоденствието,
на сомнамбулите
душата се гърчи
след нишката
на провидението
между блатата
и съновиденията.
Сгърчена
сред сплъстените сенки
на промисъла,
оголих живците
на ноктите си,
заставайки зад стените
на божественото.

Силно потупване по гърба
ме обезкости, за да изплюя
мръсотията на всекидневието.

НАДИГРАВАНЕ

Две от дълго време
замаяни калинки
играят „Куцото”
в същото пространство
от две педи.
Едната безумно подскача,
другата маха приказно с крилца.
Първата разплита сплетеното,
втората упорито върти вретеното.
В един и същ такт стъпват,
на същото камъче приклякват,
а все изостават,
не смогват да сполучат.