АЗ ТИХО ПРИСТЪПЯМ…
АЗ ТИХО ПРИСТЪПЯМ…
На Д. Попов
Аз тихо пристъпям към тайните двери
с безумна надежда във жадни очи;
пристъпям - духът ми безверен трепери: -
там вътре е пролет, живот и лъчи.
Пред тъмния праг тишината царува,
изсъхнали тръне там мъртво стърчат.
Аз нервно почуквам и в трепет хортувам:
- На вечната пролет ми дайте ключът!
И чакам, и питам: - там кой ще отвори
потайните двери на тихия храм?
Но нямо безмълвье едва проговори:
- Върви си, о есен, че пролет е там!
—————————–
сп. „Хризантеми”, бр. 4, 1916 г.
ПОСВЕЩЕНИЯ
1. ПРОКУДЕН
Ив. Ставракову
Аз ида, прокуден от тъмни страни,
където изгряват печални слънца
и голи, безумно-пияни, деца
целуват венеца на мъртвите дни.
Аз ида, прокуден от тъмни страни,
където вилнеят самуми страхотни,
където умират най-нежно-самотни,
чаровните тайни на вечните дни.
Аз ида, прокуден от тъмни страни,
където лудуват безумни деца
и мъртвите мои печални слънца
целуват миража на белите дни.
2. МОЯТА СКРЪБ
Гюрги
Скръбта ми е пропаст бездънна -
вертеп на печални богини,
понесли мечтата безсънна
на мъртвите вече години.
И слънцето вече не грее -
тъма е във вечната бездна,
и погледът щетно се рее:
той търси пътеката звездна.
Скръбта ми е пропаст бездънна…
Ридаят печални богини,
понесли мечтата безсънна
на мъртвите вече години.
—————————–
сп. „Хризантеми”, бр. 10, 1919 г.