АЗ ТИХО ПРИСТЪПЯМ…

Борис Марзоханов

АЗ ТИХО ПРИСТЪПЯМ…

                            На Д. Попов

Аз тихо пристъпям към тайните двери
с безумна надежда във жадни очи;
пристъпям - духът ми безверен трепери: -
там вътре е пролет, живот и лъчи.

Пред тъмния праг тишината царува,
изсъхнали тръне там мъртво стърчат.
Аз нервно почуквам и в трепет хортувам:
- На вечната пролет ми дайте ключът!

И чакам, и питам: - там кой ще отвори
потайните двери на тихия храм?
Но нямо безмълвье едва проговори:
- Върви си, о есен, че пролет е там!

—————————–

сп. „Хризантеми”, бр. 4, 1916 г.


ПОСВЕЩЕНИЯ

1. ПРОКУДЕН

                      Ив. Ставракову

Аз ида, прокуден от тъмни страни,
където изгряват печални слънца
и голи, безумно-пияни, деца
целуват венеца на мъртвите дни.

Аз ида, прокуден от тъмни страни,
където вилнеят самуми страхотни,
където умират най-нежно-самотни,
чаровните тайни на вечните дни.

Аз ида, прокуден от тъмни страни,
където лудуват безумни деца
и мъртвите мои печални слънца
целуват миража на белите дни.

2. МОЯТА СКРЪБ

                               Гюрги

Скръбта ми е пропаст бездънна -
вертеп на печални богини,
понесли мечтата безсънна
на мъртвите вече години.

И слънцето вече не грее -
тъма е във вечната бездна,
и погледът щетно се рее:
той търси пътеката звездна.

Скръбта ми е пропаст бездънна…
Ридаят печални богини,
понесли мечтата безсънна
на мъртвите вече години.

—————————–

сп. „Хризантеми”, бр. 10, 1919 г.