Борис Марзоханов

Борис Иванов Марзоханов, български поет и прозаик, е роден на 24.01.1896 г. в град Стара Загора. Завършва основно образование в родния си град и Търговска гимназия в Пловдив. След това е банков чиновник в София и Пловдив и секретар-бирник във Фотиново (1935-1949), Кърджалийско. После до края на живота си се установява в Момчилград. Започва литературната си дейност под влияние на символизма. Печата стихове в сп. „Ранни цветя” с псевдонима Бориченко, в сп. „Хризантеми” (Стара Загора) и в сп. „Луна” (Габрово), както и във в. „Тракийска дума” (Хасково), литературния сборник „Пламък” (1946) и др. Издава и редактира сп. „Лада” (1919, Пловдив), на което сътрудничат Емануил Попдимитров, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев и др. Автор на девет книги: „Устав на бунаците в света” (хумор и сатира, 1941, под псевдонима Буначио Буначини), „Капки от дамаджаната ми. Весели разкази” (София, 1942), „Песни за селото” (стихове, Кърджали, 1942), „Освободена земя” (стихове, София, 1943), „Земя” (стихове, Хасково, 1944), „Септемврийски дни” (стихове, Хасково, 1944), „Самолети над родината” (поема,1944), „Метличина” (стихове, София, 1947). Остават неиздадени книгите му „Очите на героя” (разкази), „Жетвари” (стихове), „Вечерни съкровища”, „Тиха провинция”, „Вечери в Родопа”. Умира на 27.02.1955 г. в град Момчилград.


Публикации:


Поезия:

АЗ ТИХО ПРИСТЪПЯМ…/ брой 70 февруари 2015

ПОСВЕЩЕНИЯ / брой 103 февруари 2018