ANDANTE
ANDANTE
С последната победа на мойта земна мощ
надвисна вечна нощ -
Умора и Неведа.
Духът ми не разгадва прозряната съдба:
- за нищо не скърбя! -
и нищо ме не радва!
Над бездната безкрайна на моя цял живот
съзиждат небосвод -
Мълчание и Тайна.
—————————–
ЕЗЕРО
На брега някой дълго рида - -
А денят бе умрял навсегда;
и нощта пак отрони звезда -
но дълбоката тиха вода
там, уви! не остави следа.
Но в дълбоката тиха вода
спи на дъното светла звезда, -
и отблясък мълви навсегда
тъмна повест на мъртва беда…
На брега някой дълго рида - -
—————————–
сп. „Везни”, г. 1., кн. 9, 1919-1920 г.
СОНЕТИ
В памят Д. Дебелянову
СМУТ
Скръбта на черни дни, развяла площ огромен,
пак ужаси тръби над тоя страшен град -
и в техний болен страх аз гасна обездомен,
все тъй пред всеки грях неудържим и млад.
Единствен, още скъп, грей само твоя спомен
и миналата скръб ме води пак назад -
аз виждам своя храм порутен и разгромен
и странни мисли там устройват моя ад.
Аз тръпна - ужасен до смъртна изнемога;
и вредом пак над мен витае сянка строга;
и болката расте…
Аз искам да тъжа,
пак чист, като дете, в скръбта постигнал Бога,
но в своя смътен страх сам да прозра не мога:
тук радостта е грях, скръбта - самолъжа.
—————————–
НАПРАЗНО
Напразно чудеса сърцето ми очаква!
В самотност навсегда ний чужди ще горим,
безсилни в смъртен грях страстта да утолим! -
Над нас, като кашмар, тежи съдба еднаква!
И моят зов е стон на паднал серафим,
когато, отрезвен от ужаса, заплаква
и спомня своя рай далечен и любим!…
Напразно чудеса сърцето ми очаква!
То ще угасне чуждо на своята мечта:
тъй гибелна и страшна е твоята разлъка!
А мисълта за теб - о, алчност многоръка! -
расте, като насмешка над мойта самота,
разискрила в душата пожар на черна мъка,
подобно огнен меч пред райските врата!
сп. „Везни”, г. 1, кн. 2, 1919-1920 г.
