НЕ БРОДИ В МЪГЛАТА

Лариса Литвинова

превод: Татяна Любенова

НЕ БРОДИ В МЪГЛАТА

                  “…Не бродить в тумане, купаться в облаках.”
                                  Анатолий Филатов, художник

Не броди в мъглата,
в облак се къпи.
От проблеми бягай,
потъвай във лъчи.

В живота правда търсиш -
време не губи.
От рождество до помен -
на Бог се довери.

В изворите чисти
водата не мъти.
На любов и вярност
по-добре служи.

Поклон стори на мама,
Родината пази,
участта си земна
вече не кори.

Разтвори обятия,
с приятели запей,
мъглата, като рокля,
по вятъра развей.

—————————–

БОГОМОЛКА

Аз ще падна на колене
във старинен руски храм.
Ще помоля със смирение:
- Боже,мили, прости нам!

По пътечка незарасла
схимника ще навестя
и душица заблудена
аз пред Кръста ще склоня.

Потопена в извор чист,
Боже, прошка моля аз.
С шепичка вода искриста
изцели ме в този час.

Звън от църкви и камбани,
радостен ще отнеса,
огънят ти благодатен,
Боже мой, и светостта!

—————————–

МОСТОВЕТЕ НА СЪДБАТА

Искам да се вникна в циганското гледане -
как ще се обърне моята съдба,
как минути свързват срещите с разделите -
с ласото не можем да ги хванем в бяг.

Сякаш сме се срещнали ние неотдавна,
а ето, че раздели отново ни грозят.
Стрелките на съдбата са винаги изправни,
а нашите години вървят, вървят, вървят…

В живота се натрупват успехи, несполуки,
редят се неизменно - дъжд, сняг, горещина.
На всеки във съдбата се случват и неслуки,
но после ясно време изгрява над деня.

В душата моя няма място за смущение,
в живота чакам срещи и ярка светлина.
И нека във разделите да няма наслаждение,
мостовете съдбовни няма да горя…

—————————–

ЕСЕНЕН РОМАНС

Гледам, вейка свежда
офиката с дни.
Сърцето стон процежда -
на разни сме страни.

Нас есен завъртя ни,
раздели ни дъжда.
И циганка гадае
по моята ръка.

Получих аз закрила,
макар с глава в вира!
Съюзът ни е силен -
за двама ни сега!


НЕ БРОДИ В ТУМАНЕ…

                         На слова Анатолия Филатова,
                         художника из г. Железноводск:
                               «…не бродить в тумане, купаться в облаках»)

Не броди в тумане,
Купайся в облаках.
Не ищи изъяны,
Нежься лишь в лучах.

Хочешь правду в жизни-
Время не теряй.
С рождества до тризны
Богу доверяй.

В чистом, ты, источнике
Воду не мути,
А любви и верности
Лучше послужи.

Поклонись, ты, маме
Родину храни,
И земную долю
Больше не брани.

Распахни объятья
Для своих друзей,
А туман, как платья
На ветру развей.

—————————–

ПАЛОМНИЦА

Упаду я на колени
В старом храме на Руси,
Постою там на моленье
Боже праведный, прости!

По тропинке не заросшей
К старцам схимникам приду,
Своей душенькой заблудшей
Я к распятью припаду.

Окунусь в источник чистый
Боже, грех мой замоли!..
Зачерпну воды искристой
В покаянье - исцели!

Унесу я звон отрадный
Колоколен и церквей.
И огонь сей благодатный,
Боже, святости твоей!

—————————–

МОСТИКИ СУДЬБЫ

Заглянуть бы мне в цыганские гаданья,
Как раскрутится судеб колесо,
Как связаны минуты встреч и расставанья?
Нам не поймать их резвый бег в лассо.

Казалось, встретились совсем недавно,
Но расставанья в жизни вновь нас ждут.
Стрелочки в часах судьбы идут исправно,
А наши годы вдаль бегут, бегут…

Катятся в жизни удачи, невезенья,
Сменяются дожди, снега, жара,
В любой судьбе бывают наводненья,
Но вдруг придёт погожая пора.

В душе моей нет места для смятенья,
Всё жду от жизни новых ярких встреч.
Пусть в расставаньях нету наслажденья,
Я мостики судьбы не буду жечь…

—————————–

ОСЕННИЙ РОМАНС

Смотрю, как ветку клонит
Рябиновая гроздь.
И сердце тихо стонет,-
С тобой мы снова врозь.

Нас осень закружила,
Дождями развела.
Цыганка ворожила
За рученьку брала.

Мной оберег получен,-
Хоть,- в омут головой!
Союз наш не разлучен,
Да, наш союз с тобой!